Р Е Ш Е Н И Е

№318 08.11.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №292 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора против решение №275/05.07.2016г., постановено по АНД №728/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменено Наказателно постановление №185/09.05.2016г., издадено от Директор РДГ гр. Стара Загора с наложено на М.С.К. административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 275 ал.1 т.2 от Закона за горите за нарушение на чл.103 ал.1 от Закона за горите и чл.52 ал.5 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, за това, че в качеството си на длъжностно лице –лесничей към ТП ДЛС „Мазалат” издава три броя позволителни за сеч – две от 01.02.2016г. и едно от 05.02.2016г., на насаждения в нискостеблени гори, съответно в отдел 334, подотдел „т”, отдел 342, подотдел „л” и отдел „439” подотдел „з” по лесоустройствен проект/горскостопански план от 2011г. на ТП „ДЛС МАЗАЛАТ” със срок за провеждане на сечта 30.12.2016г. в нарушение на Закона аз горите, в който е указан периода за сеч от 01.09. до 01.04. за нискостеблени насаждения. Нарушението е извършено на 01.02.2016г. за първи две разрешителни и на 05.02.2016г. за третото разрешително и открито на 13.04.2016г. в 16.30ч. в ТП „ДЛС МАЗАЛАТ” село Горно Съхране, община Павел Баня.

За да отмени наказателното постановление, въззивния съд е приел, че с издаването на трите позволителни за сеч със срок до месец декември 2016г. е осъществен състава на чл. 103 ал.1 вр. с чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ, въпреки доказателствата, че сечта е извършена през месеците март и април 2016г., които са в рамките на позволение период, но при налагане на наказание за това административно нарушение е нарушено правото на защита на наказаното лице, защото: на първо място е налице несъответствие между фактическото обвинение, повдигано на К. повдигнато с АУАН и описаното в НП, тъй като в АУАН не е посочено, че деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице. В АУАН са използвани непонятни за съда и наказаното лице съкращения, които стават ясни едва от текста на НП. Налице е разминаване между АУАН и НП и по отношение на мястото на извършване на нарушението, като в АУАН е вписано ДЛС МАЗАЛАТ, а в НП няма описано място на нарушението, а само къде е открито.

Нарушена е и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като за извършени от К. две/или 3/ нарушения е наложено едно административно наказание.

С касационната жалба се оспорва верността на извода на РС Казанлък, че обстоятелствата по АУАН съществено се различават от тези описани в НП. В АУАН правилно, точно и ясно е конкретизирана длъжността на нарушителя К. „лесничей в ДЛС-Мазалат”, като същото обстоятелство е пренесено и в НП.Освен това в АУАН липсват непонятни съкращения, а същите са напълно правилно изписани и общоприети в българския правопис.

Както в АУАН, така и в НП точно и ясно е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, както и неговото откриване, а тези два факта са описани в едно изречение – „Нарушението е извършено на 01.02.2016г / за издадените позволителни за сеч…./, и открито на 13.04.2016г. в 16.30ч. в ТП „ДЛС-МАЗАЛАТ” село Горно Съхране, община Павел Баня. Също така с изписване на обстоятелството – РДГ Стара Загора от актосъставителя, се конкретизира териториалния обхват на дейност на ДГ –Стара Загора, което не е разминаване във фактите, както е прието от съда, а е едно допълнение.

Оспорва извода на съда, че е следвало да се наложат две административни наказания, тъй като са две датите на извършване на нарушенията. В конкретния случай става въпрос за неправилно съставени документи – три броя позволителни за сеч с две различни дати на издаването им -01.02.2016г. и 05.02.2016г. Нарушенията в позволителните за сеч със съответните номера са открити при една проверка, тъй като са еднотипни, АНО е съобразил този факт и наложил съвсем справедливо едно административно наказание, което не е неправилно.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответника – М.С.К., представляван от адвокат Господинов оспорва касационната жалба и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи за липса на вина, който факт обуславя и липса на съставомерност на описаното деяние.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При отмяна на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Констатираното от РС Казанлък нарушение на чл.18 от ЗАНН е достатъчно, за да се обоснове наличие на абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Еднотипността на нарушенията не е факт, който позволява налагане на едно административно наказание. Кумулацията на наказания е забранена за административните нарушения с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, поради което всяко действие, представляващо нарушение на законови разпоредби, следва да бъде санкционирано с отделно административно наказание. В настоящия случай са описани три отделни съставомени действия на К., чрез издаване на три позволителни за сеч, в период, който не съвпада с периода по чл. 103 ал.1 от ЗГ, а именно сечта в нискостеблени гори се извършва от първи септември до първи април т.е. следвало е позволителните, издадени през месец февруари, какъвто е настоящия случай, да имат срок до първи април, вместо до 30.12.2016г., тъй като месец декември на предходната година вече е отминал и след първи април и до първи септември следва период на забрана за извършване на сеч. След като извода на съда за нарушение на чл.18 от ЗАНН е верен, неоснователно се явява и искането за отмяна на въззивното съдебно решение, като само за пълнота и в изпълнение на задължението за отговор на възраженията по касационната жалба, настоящата инстанция е длъжна да провери и останалите доводи за отмяна на наказателното постановление. Действително основателни са възраженията на касатора за липса на противоречие между АУАН и НП, тъй като ясно и конкретни на ред „данни за извършителя” са вписани трите имена, възрастта, ЕГН, номер на лична карта, адрес и длъжност на К.. Описани са и трите деяния, както и техните дати, а мястото на нарушението е максимално конкретно посочено на съответния за това ред – РДГ СТара Загора, община Павел Баня, село Горно Сахране, ДЛС Мазалат. В НП изрично не е вписано мястото на нарушението, но за това несъстаморено обстоятелство не остава съмнение, тъй като е вписано мястото на работа на К., където са издадени и съответните позволителни, описани по номера, както е дадено и описание на мястото на провеждане на сечта. Никакви други нарушения на ЗАНН не са допуснати, освен установеното противоречие на наложеното наказание с нормите на чл.18 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №275/05.07.2016 год., постановено по АНД 728/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.