Р Е Ш Е Н И Е

№ 321 25.11.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М.

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 296 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Контурглобал Марица изток 3” АД против Решение № 31 от 25.05.2016г., постановено по АНД № 62/2016г. по описа на Районен съд гр.Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38/26.02.2016г., издадено от Директора на РИОСВ-Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че Гълъбовският районен съд не е разгледал и обсъдил направените от санкционираното лице оплаквания и не е изложил мотиви за основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 38 от 26.02.2016г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли решението на Гълъбовския районен съд да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С Решение № 31 от 25.05.2016г., постановено по АНД № 62/2016г. на Районен съд Гълъбово, е потвърдено Наказателно постановление № 38/26.02.2016г, издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора с наложена на „Контурглобал Марица изток 3” АД имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от същия закон.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на се основава на това, че при извършена проверка с емисионно пробонабиране на 17.09.2015г. на обект ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3” АД, с. Медникарово, общ. Гълъбово е установено, че в точка на заустване № 4 /VV4/ Искрица 2 има изтичане от тръбите за производствени отпадъчни води. Взета е водна проба за емисионен контрол по Условие 10.1.2.4 от точка на заустване № 4 /VV4/ Искрица 2 – филтрационни води от основна дига на „Сгуроотвал Искрица” зауствани в река Соколица /II категория/. След направените физикохимични анализи /протокол № 12-0765/28.09.2015г. на РЛ Стара Загора/ е отчетена концентрация на „желязо” 3,4 mg/l, при индивидуално емисионно ограничение 1,0 mg/l, което е превишение на индивидуалните емисионни ограничения съгласно условията, посочени в Таблица 10.1.2.4. на Комплексно разрешително № 52/2005г. /актуализирано с Решение № 52-НО-ИО-А2/2012г./. Въз основа на това е прието, че „Контур Глобал Марица Изток 3” АД не е изпълнило задълженията си съгласно чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ за поддържане на необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и услови на разрешителните, като спазва индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Комплексно разрешително № 52/2005г. /актуализирано с Решение № 52-НО-ИО-А2/2012г./.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка районният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно - при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура; наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение. Констатираното превишаване на индивидуалните емисионни ограничения по показател – желязо, съгласно условията, посочени в Таблица 10.1.2.4. на Комплексно разрешително № 52/2005г. /актуализирано с Решение № 52-НО-ИО-А2/2012г./ /отчетени 3,4 mg/l, при индивидуално емисионно ограничение 1,0 mg/l/, сочи на съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в нормативно установения минимален размер съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ. Въззивният съд е приел, че по отношение на обективираното в НП нарушение не е налице основание за определянето му като маловажно и за прилагане на чл.28 от КТ. С оглед на което съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Решението на Гълъбовския районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд че при издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени в наказателното постановление.

Не е налице твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, поради липса на изложени в съдържанието на издаденото НП съображения относно извършената от АНО преценка на подадените писмени възражения срещу съставения АУАН. Регламентираното в разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН правомощие на АНО преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства, има за цел да обезпечи издаването на правилен и обоснован санкционен акт. Съответно неупражняването или непълноценното упражняване на това правомощие би могло да доведе до материална незаконосъобразност или необоснованост на издаденото НП, но само по себе си това процесуално бездействие не представлява отменително основание. На следващо място е необходимо да се посочи, че законът не поставя изрично изискване наказващият орган да обективира в обстоятелствената част на НП изводите си относно основателността на направеното от нарушителя възражения срещу съставения му АУАН, както и тези относно необходимостта от провеждане на допълнително разследване, обхвата на разследването и резултатите от същото. В случая касаторът не сочи конкретни факти и обстоятелства, освобождаващи отговорността на дружеството, останали неизяснени в хода на административнонаказателното производство, преценката на които би довела до извод, различен от обективирания в съдържанието на издаденото НП относно конкретно извършеното нарушение и неговото авторство.

Не се споделя и следващия довод на касатора за формална незаконосъобразност на наказателното постановление поради обстоятелството, че няма обективирана преценка и не са изложени мотиви досежно липсата на основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен”, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1 от ЗАНН. С издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай, предвид важността на обществените отношения, регулирани със ЗВ и в тази връзка - степента на обществената опасност на деянието и отношенията, които същото засяга. В мотивите към решението първоинстанционният съд е обосновал и защо приема наложената от административнонаказващия орган санкция за законосъобразно определена и съответна на извършеното от касатора нарушение. Въззивният съд е извършил преценка на всички относими към този въпрос обстоятелства по смисъла на чл.27 от ЗАНН. Обсъдени са смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и при съблюдаване на законоустановените критерии и принципи за определяне на наказанието, районният съд е приел, че правилно е индивидуализирано наложеното наказание като е определено в минимален размер, при превес на смекчаващите обстоятелства. Настоящата инстанция споделя изцяло извода за законосъобразност на наложената имуществена санкция.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от „Контурглобал Марица изток 3” АД нарушение по чл.200, ал.1, т.6 във вр. с чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, при правилно приложение на закона Гълъбовският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № № 38/26.02.2016г на Директора на РИОСВ гр.Стара Загора. Не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 25.05.2016г., постановено по АНД № 62/2016г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.