Р Е Ш Е Н И Е
№ 288 25.10.2016
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар М.П.
и с участието на прокурор П.Г.
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 304 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е образувано по касационна
жалба на Агенция за държавна финансова инспекция срещу Решение № 1107/12.07.2016
г., постановено по АНД № 1208/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора. Със
същото е отменено Наказателно постановление № 11-01-914/21.03.2016 г. на
Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „ Христо Ботев” № 62, представлявано от управителя Р.Т.Р. е
наложено административно наказание „ имуществена санкция" в размер на 500
лева на основание чл. 77,ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл.
23,ал.2 от ЗСч като незаконосъобразно.
В жалбата се посочва, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Касаторът твърди, че безспорно е
установено по несъмнен начин, че с деянието си жалбоподателят в първоинстанционното производството е осъществил състава на административно
нарушение по смисъла на ЗСч, поради което правилно е бил санкциониран. Оспорва
извода на съда за неправилно посочена дата на извършване на нарушението, както
и за нарушение на императивната норма на чл. 57,ал.1, т.6 от ЗАНН Посочва, че
нарушението не съдържа признаците и не следва да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което
да отмени решението на Районен съд Стара Загора и да потвърди НП.
В с.з. касаторът
редовно призован, не изпраща представител.
В с.з. ответникът по жалбата, редовно
призован, чрез процесуалния си представител адв. Я.И.
оспорва жалбата , като неоснователна, като твърди, че решението на районния съд
е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура
излага становище за неоснователност на жалбата и намира, че са налице условия
атакуваното решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е подадена в срок, от страна имаща
правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заповед № ФК-10-829/27.07.2015 г.
Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция е възложил извършването
на финансова инспекция на „ Водоснабдяване и канализация " ЕООД - гр. Стара
Загора. При извършената проверка е установено, че на 16.03. 2015 г. във „
Водоснабдяване и канализация” е съставен финансов отчет за 2014 г., който не
представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на дружеството, отчетения
финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал . В
баланса на дружеството е осчетоводено вземане по начет ВСК на Снежана Генова в
размер на 85 093 лв .
Видно от доказателствата по делото управителят
на „В и К „ е назначил ревизионна
комисия със заповед № 3-646-2 от
11.11.2014 г. да извърши пълна финансова проверка на ВСК Със основа на доклада
на тази комисия е осчетоводено вземане начет ВСК спрямо лицето Борисова по
дебит счетоводна сметка 442-442001 „ Вземания по липси и начети” срещу кредита
на счетоводна сметка 4993-499018 „ удръжки от заплати –ВСК”.
Въз основа на така констатираното е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-914/05.10.2015 г., въз
основа на който Директорът на АДФИ издал Наказателно постановление № 11-01-11-01-914/21.03.2016
г., с което на дружеството е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 лева на основание 77,ал1
от Закона за счетоводството за нарушение на чл. 23,ал.2 от ЗСч.
За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд приел, че НП не отговаря ни
императивните изисквания на чл. 57,ал.1 т.6 от ЗАНН. Дружеството е наказано по
норма, която е отменена към 01.01.2016 година, без това изрично да бъде
отбелязано в НП, което влече неговата незаконосъобразност . Отделно НП е било
издадено въз основа на АУАН с дата,
която не е настъпила – 05.10-2016 г. кък момента на
издаване на НП . Отделно релевира доводи, че субект
на отговорността по чл. 23,ал.2 от ЗСч може да бъде единствено физическо лице,
а не ЮЛ . Според съда неправилно била посочена и датата на извършване на
нарушението
Разгледана по същество жалбата е основателна
и следва да се уважи поради следните съображения:
Настоящата касационна инстанция не споделя
изводите на Районния съд, при следните съображения:
Неправилно районният съд е приел, че дружеството
не е субект на административнонаказателна
отговорност по 77,ал.1 от ЗСч. Съгласно цитираната правна норма Който не изпълни друго задължение,
произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. Ответникът
по касационната жалба е административнонаказателно
отговорно лице по смисъла на приложената за случая адм.наказателна
разпоредба. В разпоредбата на чл. 77,ал.1 от ЗСч субектът на административнонаказателна отговорност е определен от
местоимението "който", т.е. субект на нарушението може да бъде всяко
административно наказателно отговорно лице, като липсва разпоредба,
ограничаваща кръга до ЕТ и упражняващите свободни професии лица, както и самото
дружество.
Неправилно
съдът е приел , че НП не
отговаря на изискванията на чл. 57,ал.1 т. 6 от ЗАНН
Смисълът на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е в НП да бъдат
посочени всички съставомерни елементи на деянието,
обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена,
по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното
нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална
законосъобразност на издаденото наказателно постановление - дали и доколко с
фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или
бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен
нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т.е за
правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността
на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез
конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава
правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна
отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно
какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
В случая в наказателното постановление
изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и
от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението
с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата
разпоредба установяваща забрана, нарушаването на която релевира
административно нарушение по 23,ал.2 от ЗСч. Изрично в „параграф 9 от новия ЗСч
е посочено, че незавършилите
административно наказателни производства се довършват по досегашния ред.
АНО подробно е обяснил промяната в нормативната уредба и съставомерността
на деянието и по новия закон за
счетоводството. С оглед така направеното описание на нарушението съдът приема,
че всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП,
поради което съдът приема, че правото на защита на привлеченото към
административно наказателна отговорност не е нарушено.
При
внимателен прочит на събраните по делото доказателства, касационният състав
намира, че вмененото от АНО административно нарушение е осъществено от
ответника. Взаимно спомагателната каса е отделно от дружеството образование. То
разполага със свои органи за управление и средства, които са неделима
колективна собственост. Независимо дали дружеството оказва помощ на ВСК при
водене на счетоводството, средствата на ВСК са средства на нейните членове , а
не на дружеството. Установените липси във ВСК могат да се търсят от нейните
членове по съдебен ред, но не може дружеството да осчетоводява чужди средства,
като свое вземане за начет. Борисова не е причинила вреда на дружеството, а на членовете
на ВСК , които имат вземане спрямо нея.
Осчетоводявайки чуждо вземане като свое, ответникът по касацията не е отразил вярно своето
имуществено и финансово състояние, съставяйки отчет за финансовото си състояние
към 31.12.2014 г. / съставен на дата 16.03.2015 г., която е и датаата на нарушението/.
При тези съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че деянието е квалифицирано правилно и наказващия орган правилно
е ангажирал административнонаказателната отговорност
на ответника. Наложената санкция е съобразена с разпоредбите на ЗСч, с тежестта
на нарушението и индивидуализиращите качества на нарушителя, поради което съда
намира същата за правилно и законосъобразно определена.
Въз основа на изложените съображения,
касационната инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд,
с което е отменено НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП.
Водим от горното и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 221,ал.2,
предложение 2 от АПК и чл. 222,ал.1 АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1107/12.07.2016 г.,
постановено по АНД № 1208/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-914/21.03.2016 г.
на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „ Христо Ботев” № 62, представлявано от управителя Р.Т.Р. е
наложено административно наказание „ имуществена санкция" в размер на 500
лева на основание чл. 77,ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл.
23,ал.2 от ЗСч, като правилно и законосъобразно.
.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.