Р Е Ш Е Н И Е

№337 14.11.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №305 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на „Хедуей Алианс” ООД гр. Банкя против решение №1079/01.07.2016г., постановено по АНД №2520/2015г. по описа на РС Стара Загора. С решението е изменено Наказателно постановление №24-000523/16.09.2015г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 3 000лв. е намалена до минималния размер на санкцията, а именно 1 500лв. Имуществената отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 414 ал.3 за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ за това, че на 11.08.2015г. в 10.45ч. допуснал до работа лицето Яница Димитрова Георгиева, преди да й предостави копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Обвинението се основава на трудов договор №45/11.08.2015г., служебна бележка №45/11.08.2015г. Справка за приети и отхвърлени уведомления и декларация от работника Георгиева от 11.08.2015г.

За да измени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че минималния размер на санкцията ще удовлетвори целите на административно наказателната отговорност, тъй като уведомлението до ТД на НАП е подадено непосредствено след проверката и само три часа след извършване и установяване на нарушението. Решаващия мотив на въззивния съд се базира на разбирането, че нарушение на чл.63 ал.2 КТ може да се извърши при сключен трудов договор, поради което е приел, че от правно значение е датата на сключването му, а не посоченото в декларацията на работника начало на изпълнение на договора / в случая 10.08.2015г/. За яснота, съдът е вписал в мотивите си, че задължение за предоставяне на копие от уведомлението възниква след сключване на трудов договор, поради което към 10.08.2015г. е налице друго нарушение – допускане до работа без отношенията да са уредени като трудови, за което работодателя не е санкциониран с процесното НП.

С касационната жалба се твърди, че тези изводи на въззивния съд сочат на допуснато противоречие в мотивите към обжалваното решение, които са необосновани. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а от писмените доказателствени средства ставало ясно, че работника е постъпил на работа на 11.08.2015г., което е деня, следващ този, през който е извършена проверката. Касатора счита за недоказано обвинението за допускане на лицето до работа и престирането на работна сила от негова страна, като се позовава и на показанията на свидетеля при съставяне на АУАН, според чиито показания работника се е обучавал. Оспорва също така и датата на нарушението приета от съда -10.08.2015г., тъй като видно от трудовия договор, същият е сключен на следващия ден. От съда се иска да отмени въззивното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление като приеме за недоказано административното обвинение.

Ответника – Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора не представя писмен отговор в 14-дневния срок против касационната жалба, но в писмено становище излага тезата си за законосъобразност на съдебното решение.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При изменение на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Въззивния съд е приел за доказано обвинението, че на 11.08.2015г. касатора в качеството му на работодател допуска до работа лицето Георгиева в нарушение на забраната по чл.63 ал.2 от КТ, а именно преди началото на изпълнението на трудовото правоотношение работника следва да получи екземпляр от подписания трудов договор и копие от уведомлението до ТД на НАП. Заглавието на чл.63 от КТ „ Начало на изпълнението” не оставя място за съмнение относно момента, в който работодателя дължи изпълнение на задължението си да предостави цитираните документи, а именно преди постъпване на работа, което е еднократен акт. Работника веднъж постъпва на работа, а не всеки ден с явяването си на работното място. Следователно датата на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ е денят, в който лицето е постъпило на работа. В настоящия случай този ден е определен от контролните органи въз основа на представения трудов договор, а не въз основа на декларацията на работника. В трудовия договор е вписано, че началото на изпълнението е уговорено за 11.08.2015г. т.е. в деня на сключването му. Декларираното от работника пред контролните органи начало на изпълнение, а именно 10.08.2015г. противостои на удостовереното с подписа на същия, получаване на екземпляр от подписания трудов договор, в който е приел да започне работа на 11.08.2015г. Приоритет следва да се даде на уговорката, закрепена в трудовия договор, тъй като не е допустимо лицето, посочено като издател на документа да опровергава собственото си изявление – в случая, чрез декларацията пред контролните органи. Поради това, правилно същите са взели предвид деня, уговорен в трудовия договор, като дата на нарушението. Що се отнася до обосноваността на извода за започнало изпълнение на трудовите задължения, следва да се има предвид вписаното в НП място на изпълнението им – магазин с име и адрес, в който се е намирала работничката. Самата тя е декларирала, че вече работи, което сравнено с противоречивите показания на св. Йонкова не може да обуслови друг извод по фактите, освен приетия от АНО за престиране на работна сила на 11.08.2015г. Същата заявява, че в деня на проверката обучението вече е минало, като на такова е била и колежката й Яница Георгиева. На 05.08.2015г., Йонкова се явила на интервю, на 07.08.2015г. започнала обучение, не знае датата на сключване на трудовия си договор, не знае дали се плаща за периода на обучение, но знае, че то продължава между 5 до 7 дни, като към 11.08.2015г. вече е приключило. В декларацията на Георгиева се сочи, че има един почивен ден и работи по уговорка с колежките. Ясна е фактологията, като не остава съмнение за причината, поради която Георгиева се намира в търговския обект, представляващ работното й място. Доказано е, че тя на 11.08.2011г. вече е преминала обучение и постъпва в този ден на работа, без да получи копие от уведомлението, като й е връчен само екземпляр от трудовия договор.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1079/01.07.2016 год., постановено по АНД 2520/2015 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.