Р Е Ш Е Н И Е

№ 289 31.10.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря М. П.

и с участието на прокурор П.Г.

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 307 по описа за 2016год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Петя Красимирова Йорданова, в качеството й на процесуален представител на Министъра на енергетиката, Министерство на енергетиката против Решение № 25 от 12.07.2016г по АНД № 154/ 2016 год.по описа на Чирпански районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № Е—НП-2/05.02.2016г на заместник—министъра на енергетиката.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се като неправилен и в противоречие с процесуалните правила извода на съда за недоказаност на административно-наказателното обвинение за добив на варовици, осъществен на 27.04.2015г без предоставена за това концесия, квалифицирано по чл.93 ал.2 т.1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). Твърди, че в хода на производството по съставяне на АУАН не са допуснати процесуални нарушения. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено НП № Е—НП-2/05.02.2016г на заместник—министъра на енергетиката.

Ответникът по касационната жалба – „Пътища Пловдив”АД гр.Пловдив заема становище за неоснователността на жалбата. Поддържа, че специалните взривни работи, извършени по възлагане на „Пътища Пловдив”АД са с цел преоткосиране, изкопно—подравнителни и рекултивационни работи в тези поземлени имоти, за каквито му било издадено разрешение от Директора на Дирекция „ИТ” гр.Стара Загора. Извършените еднократно взривове счита, че не са добив, тъй като не са технологичен процес, в какъвто смисъл е определението на това понятието добив, дадено в §1, т.4 от ДР на ЗПБ и взрива изобщо не попадал в това определение. Твърди още, че на посочените имоти били складирани „строителни отпадъци” от строящата се наблизо АМ „Марица”, които били „излишни хумуси”, ползвани впоследствие отново за „обратен насип”, а не подземни богатства /л.24/. Иска се отхвърляне на касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на „Пътища Пловдив” АД със седалище в гр.Пловдив против Наказателно постановление № Е-НП-2/05.02.2016г, издадено на заместник—министъра на енергетиката, на основание делегиране на правомощия със Заповед Е-РД-16—382/05.08.15г на министъра на енергетиката, с което въз основа на АУАН №4/27.08.2015г на „Пътища Пловдив” АД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв, на основание чл.93 ал.2 т.1 от ЗПБ и за деяние от 27.04.2015г, представляващо нарушение на чл.4 ал.2 от същия закон.

Административнонаказателното обвинение е за това, че на 27.04.2015г „Пътища Пловдив”АД е извършило добив на подземни богатства —варовици чрез пробивно—взривни работи, чрез подизпълнител, в поземлени имот с кадастрални номера №№ 000413 и 000414, Община Чирпан, без надлежно предоставена концесия за добив.

Чирпанският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за недоказаност, че на 27.04.2015г е извършен добив, тъй като по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПБ добив е технологичен процес, какъвто счел, че не представляват извършените на въпросната дата взривни работи, аргументирайки се с техния вид —специални, а не технологични, и техния брой. Съдът е възприел тезата на жалбоподателя, че извършените взривни работи са били за преоткосиране на скатовете, изкопно—подравнителни и рекултивационни работи, с цел оформяне на място за съхраняване на хумусни земни маси. Посочил е още, че наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, но в отстъствие на представител на дружеството—нарушител, в нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, и че подписалите акта лица, в качеството на свидетели не било ясно за кой факт свидетелстват.

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение, във връзка с оценката на доказателствата. В противоречие с доказателствата е извода на въззивния съд за недоказаност на административно наказателното обвинение.

Съдът е приел за установено, че на 27.04.2015г на територията на имоти №№000413 и 000414 са извършени от служител на „Експлозивинженеринг”АД взривни работи по възлагане от „Пътища Пловдив”АД. Този факт не е въведен като спорен, потвърждава се и от събраните в хода на административно—наказателното производство доказателства /протокол за изразходвани взривни материали от 27.04.2015г, Анекс №1 към Договор от 16.03.2015г между „Пътища Пловдив АД и „Експлозивинженеринг” АД и др/.

Неправилна е дадената от съда квалификация на посочените взривни работи, като съдът е отрекъл посредством тях да е осъществен „добив” на полезни изкопаеми, аргументирайки се с техния вид —специални, и техния брой. Разпоредбата на чл. 93 ал.2 от ЗПБ предвижда административно наказание —глоба или имуществена санкция в посочени предели за този, който извършва добив и първична преработка на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл.68 и на сключения договор, ако не подлежи на по—тежко наказание. Дружеството в случая е санкционирано за нарушение на чл.4 ал.2 от ЗПБ, чийто текст гласи: Добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия.

„Добив” —съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗПБ е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, вкл.чрез преработка на естественото им състояние. Понятието технология означава в широк смисъл съвкупност от методи и инструменти за постигане на определен резултат или за решаване на практическа задача. Използваното от законодателя понятие цели да обхване всички възможни хипотези на извличане на полезни изкопаеми по начин, че да се стигне до тяхната разполагаемост, фактическа отделеност. Понятието „технологичен процес на извличане” като част от легалната дефиниция на понятието «добив» следователно трябва да се тълкува и съобразява във всеки конкретен случай като естеството и характера на осъществените действия следва да се преценят с оглед предизвиканата от тях промяна в състоянието и местонахождението на подземните богатства. В случая предмет на деянието са варовикови скали /или варовици/ които се използват като материал в строителството —подземни богатства по смисъла на §1 т.21 ДР ЗПБ.. Дейността по добива на варовик, с оглед типичното местонахождение и характеристики на варовиковите скали, се обективира в действия по натрошаването, разтрошаването и отделянето на варовикови късове от мястото, където се намират в земните недра. Възможно е да се използват различни кариерни способи и техника в зависимост от дълбочината, на която се намира варовиковата скална маса. В случая добивът се сочи резултат от взривна дейност /”пробивно—взривни работи”/, довела като фактически резултат до разтрошаване и отделяне на варовикови скали на посоченото в НП място. Посредством извършените по възлагане на «Пътища Пловдив»АД пробивно—взривни работи от 27.04.2015, независимо от използваното вещество, технология и конкретен вид на взривните дейности, е осъществен процес по извличане, налице е разтрошаване на варовиковите скали на посоченото място —резултат, който дружеството не оспорва. Описаните действия имат за пряка последица обективна наличност на варовикова маса- във вид, годен за последващи действия, вкл.по натоварване и транспортиране, каквито са и констатирани при извършената на 28.05.2015г проверка на място. Използвания способ —в случая взривна технология е довела до извличане на варовик като подземно богатство и осъществява смислово понятието добив по §1 т.4 пр.първо от ДР на ЗПБ. Броят на взривовете е без значение, за да се приеме, че добив е осъществен.

Доказателствата по делото опровергават възприетата от съда цел на взрива — за оформяне на място за хумусни маси. От договора от 16.03.2015г е видно, че възложените от „Пътища Пловдив” АД взривни работи се сочат с цел подготовка и добив от кариера „Белащица”, ПИ №000413 — Кариера—Чакъл и имот кад.№ 000414 в землище на гр. Община Чирпан, а не с цел оформяне на място за съхранение на хумусни маси. Въпросните имоти са били предоставени, вкл към 27.04.2015г за временно възмездно ползване от Община Чирпан на „Пътища Пловдив”АД (Договори за наем №022/25.02.2015г и № 017 / 01.04.2014г). Имот № 000413 е с начин на трайно ползване „кариера—чакъл”, а имот № 000414—„друга селскостопанска територия”, на територията им е налице кариерно гнездо, описано в констативния протокол от 28.05.2015г.

Не са приобщени доказателства за отнемане на хумусна земна маса, нито за съхранението й на мястото. Напротив тази теза се опровергава от резултатите от проверката на място на 28.05.2015г, при която проверяващите лица са видели товарене и извоз но не на земна маса за обратен насип, а на варовик. Вида на добития материал —варовик се потвърждава от разпитаните свидетели в хода на делото —свидетеля Джумаданов, присъствал на извършената на место проверка и вписан като свидетел по установяване на нарушението и Вълкана Николова, служител на Д”ИТ”гр.Стара Загора, геолог. Свидетелят Л.Христов, който е и актосъставител, също присъствал на проверката на 28.05.2015г, сочи, че материала, натоварван на въпросното място се вози на магистралата, и същия материал го имало на насипа на АМ Марица.

По делото не е бил въведен спор да това, че дружеството нарушител «Пътища Пловдив»АД няма концесия за добив и не притежава права за добив на подземни богатства, какъвто е реализирало. Следователно, посредством извършените по възлагане на „Пътища Пловдив”АД взривни работи на 27.04.2015г е реализиран добив на подземни богатства —варовици /§1 т.4, т.21 от ДР на ЗПБ и чл.2 ал.1 т.5 ЗПБ/, дейност, която според чл.4 ал.2 е подложена на концесионен режим.

Предвид гореизложеното, Старозагорски АС в настоящия състав намира, че обвинението, отправено в издаденото наказателно постановление, е конкретизирано по време, място и начин на извършване, предмета на неправомерната дейност- индивидуализиран по вид, като количество не е съставомерен елемент, и същото е доказано по категоричен начин. Деянието осъществява съставо на административнно нарушение по чл.93 ал.2 т.1 от Закона за подземните богатства, за което жалбоподателят основателно е санкциониран с имуществена санкция в най—малкия предвиден размер.

Не е налице маловажен на случай. По аргумент от чл.93 т.9 от ДР на НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, ТР 6/15.11.1973г на ОСНК от деяние като процесното не е мислимо да не произтекат вредни последици. С оглед вида на деянието и характера на засегнатите обществени отношения, констатирания добив на подземни богатства без предоставена концесия, е обстоятелство, достатъчно, за да обуслови ангажиране административнонаказателната отговорност на дееца, при условие, че са налице и всички други предпоставки за подобно ангажиране.

Не е опорочена и регламентираната в чл.4ои и сл. от ЗАНН процедура-акта е подписан от съставителя и свидетелите по установяване на нарушението, каквито са Джумаданов и Добрев. Нарушителят е бил поканен да присъства на съставянето на акта на 27.08.2015г, 15ч. В акта е налице подпис на представител на нарушителя, от 16.00ч на 27.08.2015г, при липса на вписани възражения. Изложеното потвърждава, че представителя на санкционираното дружество е закъснял спрямо посочения за съставяне на акта час. Съставянето на акта в негово отсъствие не обективира процесуално нарушение, не е попречило на наказаното лице да организира защитата си.

С оглед на изложените съображения съдът намира че е налице твърдяното касационно основание по чл. 348 ал.2 т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, но постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо това се постанови ново, с което да бъде потвърдено Наказателното постановление.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 25 от 12.07.2016г по АНД № 154/ 2016 год.по описа на Районен съд — гр.Чирпан и вместо това постановява

ПОТВЪРЖДАВА НП № Е—НП-2/05.02.2016г на заместник—министъра на енергетиката.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.