Р Е Ш Е Н И Е

№340 14.11.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №316 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на В.Г.Ч. против решение №258/22.05.2016г., постановено по АНД №579/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е потвърдено Наказателно постановление №14-0284-001996/06.06.2014г., издадено от Началника на РУП Казанлък с наложени на касатора административни наказания глоба в размер на 200лв на основание чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДвП за това, че на 08.05.2014г. в 16.09ч. в село Шейново, ул. Освобождение, като водач на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. №СА0314ХМ, управлява със скорост 84км/ч, при разрешена скорост от 50км/ч в населено място. Скоростта е фиксирана с тарирано средство Трафик Радар „TR-4D” с фабричен номер 282, приспаднат толеранс от 3км/ч., както и за това, че при същите обстоятелства не носи контролния талон от свидетелството за правоуправление.

За да потвърди наказателното постановление РС Казанлък е приел, че от събраните доказателства, включително представен протокол за данните от измерената скорост на МПС в проверявания участък, е доказано административното обвинение, оспорено с въззивната жалба. Конкретно в нея се е твърдяло, че обстоятелствената част на акта не отговаря на действителността. Показаната скорост на водача била 74км/ч, и актосъставителя му обяснил, че глобата ще бъде в размер на 100лв., във връзка с което е поискана разпечатка от паметта на техническото средство, за да бъде установена точната скорост на движение. Оспорва се и верността на часа на установяване на нарушението.

В касационната жалба се твърди, че въззивния съд не е удовлетворил доказателственото искане на наказаното лице, като е потвърдил наказателното постановление при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото му на защита.

Ответника РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора не се представлява и не представя писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При потвърждаване на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правило, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Въззивния съд е приел за доказано обвинението, въз основа на протокол с данните за извършени измервания на скоростта, посредством техническото средство, за което е представен и документ за техническа годност. В случаите, в които техническото средство не може да изготви веществено доказателствено средство, от което да е виден и регистрационния номер на МПС, се съставя АУАН, при което скоростта се показва на водача. За изпълнение на това условие, е налице изявление на касатора в акта за установяване на административно нарушение, в който е вписана измерената скорост, дата, място и час на установяването й, срещу които данни няма възражения. Изрично е вписано изявление „Не”, направено от водача на МПС в АУАН на ред възражения. При това положение недопустимо е същият да се стреми да опровергава собственото си изявление за това, че скоростта на неговия автомобил му е показана с данни за нейната величина от 84км/ч. В изпълнение на тежестта за доказване и пълното служебно начало по делото е прието веществено доказателствено средство, представляващо официален документ, тъй като носи подписа на актосъставителя – жена с фамилия към онзи момент Николова, а свидетеля по акта е бил служител на МВР от мъжки пол – Ноев, който е показал отчетената скорост.

С това се отговаря на посочените в касационната жалба оплаквания, а при извършената служебна проверка за материална законосъобразност, допустимост и валидност на съдебното решение, не се установи да са допуснати противоречия с приложимите ЗАНН, ЗДвП и НПК. Съдът е обсъдил възраженията на наказаното лице след като е събрал всички доказателства, които са изготвени в хода на административно наказателното производство, като правилно е установил спазване на особените правила на ЗДвП за установяване и санкциониране на нарушенията на закона, посредством технически средства за измерване на скоростта.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №258/22.05.2016 год., постановено по АНД 579/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.