Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  329

 

       гр. Стара Загора, 29.11.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  И.А.

и с участието на прокурора  Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 318 по описа  за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Н.Л.Г. ***, чрез пълномощника му адв. Цочев  против Решение № 269/29.06.2016 г. по АНД № 543/2016 г. по описа на на Районен съд  Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 45/21.03.2016 г.,  издадено от Директора на  Дирекция „Национален парк Централен Балкан” /ДНПЦБ/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения -  касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Касаторът твърди, че РС Казанлък е постановил решението си, без да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и без да се мотивира защо не приема изложените в жалбата аргументи относно незаконосъобразността на НП. Счита, че допуснатите съществени нарушения на ЗАНН при издаване на АУАН са довели до нарушаване правото му на защита, респективно до опорочаване на процедурата по издаване на процесното НП.   Въз основа на подробно изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено  искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановелине като незаконосъобразно.  

 

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В представения писмен отговор оспорва касационната жалба като неснователна и прави искане  решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

          Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.  

 

  Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 45/21.03.2016 г.,  издадено от Директора на ДНПЦБ въз основа на АУАН № 40159/13.10.2015 г., с което НП на Н.Л.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено административно наказание -  глоба в размер на 30 лв. за административно нарушение на режима в защитена територия, определен с разпоредбите на чл. 21, т. 16  от Закона за защитените територии във връзка с от Раздел ІІ Предписани, 4.0 Зониране, т.9 от Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан”. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 11.09.2015 г., на територията на Национален парк „Централен Балкан”, парков участък „Тъжа”, местност Старата колиба,  GPS координати  42 43 07,2 E 25 01 45,0, землището на с. Тъжа, община Павел баня, жалбоподателят пашува извън указаните места в издаденото от ДПЦБ Разрешително за паша на домашни животни № 4376/23.04.2015 г. за местност Кадемия, 4 броя едри преживни  животни /ЕПЖ/, собственост на Н.Л.Г.. Номерата на ушните марки на животните са: BG30652499, BG30652600, BG30697404 и BG30977406. Животните са част от стадо от 39 бр. ЕПЖ, което не е придружено от пастирски кучета.

 

       За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Казанлък приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че Н.Г. е нарушил режима на защитената територия, определен с разпоредбата на чл.21, т.16 от ЗЗТ. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Според съда административнонаказващият орган е посочил всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 ЗАНН. Относно оплакванията, касаещи непосочването на конкретното предложение на разпоредбата, послужила като основание за издаване на НП, и неспазването на срока по чл. 52, ал.1 ЗАНН, съдът счита, че същите са несъществени и не накърняват по никакъв начин правата на жалбоподателя.  По отношение на размера на наложеното наказание е прието, че е съобразен с тежестта на нарушението. Въз основа на така изложените мотиви съдът е обосновал извод, че издаденото НП е законосъобразно и го е потвърдил.

 

 Решението е постановено правилно приложение на материалния закон.

 

Административнонаказателната отговорност на Н.Г. е ангажирана на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от от ЗЗТ, а именно, че осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта, представляващо маловажен случай.

 

Видно от обстоятелствената част на НП, за противоправна дейност е прието пашуването на 4 броя едри преживни  животни, собственост на Н.Л.Г., извън указаните места в издаденото Разрешително за паша на домашни животни № 4376/23.04.2015 г. за местност Кадемия. Мястото за паша е определено в разрешителното, в което е посочен като пастир единствено Н.Г.. Той е подписал декларация за спазване правилата и изискванията при паша на домашни животни в Национален парк „Централен Балкан”, съдържаща изявление за недопускане на паша извън посочения в разрешителното район. Следователно при констатирана дейност „паша” от негови животни на територия, която не е включена в  териториалния обхват на издаденото му разрешително, именно Г. е административнонаказателно отговорното лице. Противоправното му поведение се изразява в неспазване изискванията на т.9 от Плана за управление на националния парк, забраняваща пашата без разрешително или с редовно издадено разрешително, но извън указаните в него места. Всички съставомерни елементи на вмененото нарушение са подробно описани в обстоятелствената част на НП, конкретизирани са /включително чрез словесно изписване/ нарушените правни норми, с оглед на което по никакъв начин не е затруднена възможността на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и да организира адекватно защитата си. Законосъобразна е преценката на съда по съществото на спора, мотивирала потвърждаване на НП поради доказано извършване на вмененото административно нарушение. Обсъдени са в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, които потвърждават описаната в НП фактическа обстановка, напълно кореспондираща с дадената правна квалификация на деянието. Тъй като нарушението е приено за маловажен случай от наказващия орган, е наложено наказание, съответстващо по вид и размер на предвиденото в посочената норма на чл.81, ал.3 вр.ал.1 от ЗЗТ.

 

Напълно се споделя от настоящия състав изводът на районния съд, че в процедурата по налагане на административното наказание не са налице съществени нарушения. Несъстоятелен е доводът за незаконосъобразност на НП, обоснован с липса на единство между АУАН и НП. Употребеният в АУАН глагол „допуснал” в конкретния случай не се свързва смислово с понятието „допустителство” по ЗАНН, а с поетите от него в подписаната декларация задължения за спазване правилата и изискванията при паша на домашни животни в защитена територия. Допустителят като подлежащо на санкциониране лице по правилото на чл.24, ал.2 от ЗАНН е ръководител на предприятие, учреждение или организация, при осъществяване дейността на която е извършено административно нарушение. Безспорно Н.Г. няма това качество, нито такова се твърди от наказващия орган. Затова дори да се приеме, че има нередовност в АУАН, тя е отстранена на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН с издаване на НП, в което наказващият орган е съобразил всички  обстоятелства от значение за съставомерността на вмененото нарушение на ЗЗТ.

 

Не е налице твърдяната в касационната жалба неяснота в квалификацията на деянието, отразена като основание за налагане на глобата. Както правилно е посочено в първоинстанционното решение, непосочването в цифров вид на предложението от санкционна норма не представлява съществен порок на НП доколкото изрично словесно е отразено точно коя хипотеза от чл.81, ал.1, т.1  ЗЗТ е взета предвид. По този начин в пълна степен е обезпечено правото на защита на наказаното лице.

 

Неоснователно е и оплакването, че в АУАН не са посочени като задължителен реквизит нарушените законови норми. Видно от съдържанието му, в него фигурират като нарушени разпоредбите на 21, т. 16  от Закона за защитените територии и т.9 от Раздел 4.0 „Зони, режими и норми” от Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан”, които са възпроизведени и в НП.

 

 Не се установява твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите към решението съдържат обсъждане на събрания доказателствен материал, на наведените от Н.Г.  оплаквания за незаконосъобразност на НП и заключение за съответствието на наложеното наказание с критериите по чл.27 от ЗАНН.

      

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на № 45/21.03.2016 г.,  издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269/ 29.06.2016 г. по АНД № 543/ 2016 г. по описа на на Районен съд  Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 45/21.03.2016 г.,  издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”.

 

          Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                   

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                

                                                                                            2.