Р Е Ш Е Н И Е

№326 28.11.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №319 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр.София против решение №173 от 28.04.2016 год., постановено по АНД №1635/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №11-01-519/06.11.2015 год., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че актосъставителят е изложил обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и дължимото поведение или това което е трябвало да бъде направено от санкционираното лице. Счита, че е безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна на състава на чл.12 от Закона за счетоводството. Неправилно е прието от Районният съд, че липсва Инструкция от 2008 год., а от друга страна не намира приложение разпоредбата на чл.28”а” от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмените обжалваното и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление

Ответникът по касационната жалба – доц. Д-р В.Н.Б., редовно призован, чрез пълномощника си адв. Команова, в депозираното възражение и молба за открито съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, и моли решението на Районен съд Казанлък да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, а депозираната касационна жалба за основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалбата на В.Н.Б. *** против Наказателно постановление №11-01-519/06.11.2015 год., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на основание чл.46, ал.1 от Закона за счетоводството му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на разпоредбата на чл.12 от Закона за счетоводството. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че доц. Д-р В.Н.Б., в качеството си на временно изпълняващ длъжността директор на Института по розата и етерично маслените култури гр. Казанлък, обл. Стара Загора, не утвърдил форма на счетоводството, която да осигурява хронологичното и систематичното /аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане в резултат на което на 26.04.2014 год. е допуснал определяне на продажната цена на маслодайна роза по извън счетоводното отчитане за получените и изразходвани 31 200.00 лв. от името и за сметка на „Еньо Бончев Продакшън”ООД и „Ита – Ен”ЕООД, с което е нарушил разпоредбата на чл.12 от ЗС.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че липсва извършване на административно нарушение, тъй като такава счетоводна форма, видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, е приета и се прилага от 2011 год. Неспазването на тези правила, което е установено по категоричен начин по делото, действително е довело до извън счетоводно отчитане на посочените суми.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е касационното оплакване, че липсва утвърждаване на формата на счетоводството от страна на наказаното лице. Посочената като нарушена разпоредба на чл.12 от Закона за счетоводството /ЗС/ отм., предписва правило за поведение, което предвижда утвърждаването на форма на счетоводството от страна на ръководителя на съответното предприятие. Аналогично задължение е предвидено и в сега действащия Закон за счетоводството – чл.16, ал.1, т.3. В закона обаче не е предвидено, че всеки един нов ръководител е длъжен да утвърждава нова форма при постъпването си като ръководител. Доколкото ответника по касация е бил директор на института от 08.04.2014 год. до 03.02.2015 год., въз основа на срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.4 от КТ, то за краткия период е спорен въпроса дали съществува задължение за утвърждаването на такава форма от негова страна. Ако такава форма е утвърдена и действа в предприятието, то тогава не съществува и законовото задължение за нейното приемане. Видно от представените по делото писмени доказателства, включително и показанията на актосъставителят, се установява че такава форма е била утвърдена през 2008 год. /според актосъставителят, което е отразено и в обстоятелствената част на наказателното постановление/, а според вещото лице през 2011 год. И в двата случая обаче, утвърдената форма би следвало да е съобразена със законовите разпоредби на отменения Закона за счетоводството, действал в периода 01.01.2002 год. – 31.12.2015 год. Ако е налице някакво нарушение, изразяващо се в несъответствието на утвърдената форма на счетоводството с изискванията на закона, то същото не би могло да бъде вменено във вина на ответника по касация, доколкото тази форма не е утвърдена от него. В този смисъл е правилен изводът на районният съд, че не е налице извършване на административно нарушение от страна на наказаното лице. Изречение второ от отмененият чл.12 от Закона за счетоводството, въвежда изискване към съдържанието на самата форма. Доколко съдържанието обаче на тази форма, отговаря на изискването на закона за синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното счетоводно отчитане, не е предмет на настоящето дело. Безспорно е че е налице нарушение, изразяващо се в неотразяването на получената сума от контрагента в счетоводството на института, но не и неприемането на форма на счетоводството.

Неоснователно е касационното оплакване, че по безспорен начин е установено от обективна и субективна страна на вмененото във вина на Б. административно нарушение. Описаните подробно обстоятелства обосновават допуснатите грешки в счетоводното отразяване на получените суми през 2014 год. от посочените контрагенти, респективно определянето на цената на розовият цвят, но не са обстоятелства по извършването на административното нарушение, изразяващо се неизпълнение на нормативно определено задължително поведение по утвърждаване на форма на счетоводството на института.

В допълнение за законосъобразност на решението, може да се допълни и следното:

В обжалваното наказателно постановление не е посочена датата на извършване на административното нарушение. Като такава е посочена датата 24.06.2014 год. на която дата е определена продажната цена на маслодайната роза, добита от института, но не и датата на която е следвало да се утвърди формата на счетоводството. Не е посочено нормативното основание, което въвежда задължение на В.Б., в качеството му директор на ИРЕМК да утвърди форма на счетоводството в института до дата 23.06.2014 год. /доколкото вмененото неправомерно поведение се изразява в бездействие/, за да се приеме, че административното нарушение е извършено на следващия ден – 24.06.2014 год.. Неправилното определяне на цената на розата /макар и да няма ощетяване на института от това/, е вследствие не на липсата на утвърдена форма на счетоводството, а на несъответствието на същата със законовите изисквания на чл.12, предложение второ от ЗС /отм./

Доколкото районния съд е приел липсата на извършено административно нарушение, то е безпредметно и изследването на приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Обжалваното решение на районния съд е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон, а при извършената служебна проверка на същото не се установиха допуснати нарушения на процесуалния закон при неговото постановяване, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №173/28.04.2016 год., постановено по НАХД №1635/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.