Р Е Ш Е Н
И Е
№342 07.12.2016
год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети ноември през
две хиляди и шестнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря З.Д. и с участието
на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело
№321 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационната жалба на „Енергоремонт
Гълъбово”АД, представлявано от прокуриста Петър Колев Петров против решение №53/07.07.2016
год., постановено по АНД №84/2016 год. по описа на Гълъбовския районен съд, с
което е потвърдено наказателно постановление №КГ-1610 от 01.03.2016 год. год.
на Председателя на Държавната агенция за технологичен и технически надзор, с
което на „Енергоремонт Гълъбово”АД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10 000.00 /десет хиляда/ лева, на основание чл.34, ал.2 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за нарушение чл.8, ал.2 от ЗЧАВ
във връзка с чл.6, т.1 от Приложение №1 от Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че неправилно районният съд не е
кредитирал показанията на св. Канев и св. Банева, а е кредитирал тези на св.
Иванова и Димитрова, което според жалбоподателят е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са на следващо място съображения, че
неправилно съдът не е приел, че е приложим БДС EN ISO 3170, а само НИКТГУРНТК. Не на последно място, счита, че пробите са взети от
неоправомощени лица. Приложената заповед, само удостоверява компетентността на
длъжностните лица да съставят актове за установяване на административно
нарушение по ЗЧАВ, но не удостоверява компетентността им да вземат проби. Това
нарушение, счита че води до необоснованост на обжалваното съдебното решение. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Решение №53/07.07.2016 год., на Гълъбовския
районен съд, постановено по АНД №84/2016 год. и да се отмени обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по касация Държавната агенция за метрологичен
и технически контрол, редовно призована, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Гълъбовския районен съд се е развило
по жалбата на „Енергоремонт Гълъбово”АД, със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово против наказателно постановление №КГ-1610 от 01.03.2016 год. год. на Председателя
на Държавната агенция за технологичен и технически надзор, с което на касатора
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000.00
/десет хиляди/ лева, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за нарушение чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6,
т.1 от Приложение №1 от НИКТГУРНТК. От фактическа страна въззивният съд е
приел, че при извършена проверка на 08.07.2015 год. на бензиностанция
„Енергоремонт”, намираща се в гр. Гълъбово, е установено, че „Енергоремонт
Гълъбово”АД е разпространявало течно гориво – автомобилен бензин А-95Н,
несъответстващо на изискванията за качество. Установено е, че по показател,
дестилационни характеристики – край на кипене, при максимално допустима
температура от 210.00С е получен резултат 222.4 градуса.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
наказателното постановление.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В обжалваното съдебно решение са изложени подробни
съображения относно съставомерността на деянието, установеността на административното нарушение, анализ на
събраните по делото доказателства и тяхната относимост към съдебния спор,
включително и анализ на приложимият материален закон, които се споделят и от
настоящата инстанция. В допълнение само може да се изложи следното:
Не представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, не кредитирането от страна на съдът на събраните
гласни доказателства и в частност на показанията на св. Банева и св. Канев.
Правилно е отбелязал съдът йерархичната им зависимост от касатора, поради което
и не е кредитирал показанията им. В пределите на собственото убеждение на всеки
един съдия е да кредитира или не събраните от него гласни доказателствени
средства. В зависимост от това, той и формира вътрешното си убеждение по
повдигнатия пред него спор, относно установената фактическа обстановка.
Изводите му относно едно или друго обстоятелство, биха могли да доведат само да
неправилно приложение на материалния закон, доколкото са следствие от
неправилно установяване на фактическата обстановка, но не представляват
допуснати процесуални нарушения, а още по-малко и съществени такива.
Неоснователно е касационното оплакване, че е неправилен
извода на районният съд, че посоченият БДС EN ISO 3170 не е приложим м конкретния случай. Видно от текста
на чл.17 от НИКТГУРНТК, този стандарт е приложим, само когато се вземат проби
от течни горива от резервоари и тръбопроводи, но не и когато се взема проба от
бензиноколонка. Редът за вземането на проби от бензиноколонка е посочен в чл.18
от НИКТГУРНТК. Действително същият преповтаря т.7.5 от стандарта, но това не
обоснова неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай, съдът
е приел за приложима именно разпоредбата на чл.18 от Наредбата, с която е
регламентиран редът за вземане на проби от бензиноколонки, което по съществото
си предполага и правилно приложение на
материалния закон. Всъщност разлика в процедурата регламентирана в стандарта и
тази от чл.18 от наредбата, не съществува. Контролът за качеството на течните горива
се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива"
(ГД "ККТГ") (чл.14, т.1 от НИКТГУРНТК) и оправомощените със заповед на
председателя на ДАМТН длъжностни лица на ГД "ККТГ" - за дейностите по
чл. 30б, ал.1 от ЗЧАВ (чл. 14, т.2 от НИКТГУРНТК), като по силата на чл.15, т.3
от НИКТГУРНТК длъжностните лица от ГД "ККТГ" извършват контрол в бензиностанции
от колонките за зареждане. Съгласно §1, т.10 от ДР на НИКТГУРНТК, "представителна
проба" е проба с физични или химични характеристики, идентични на средните
характеристики на целия обем, от който се взема проба. В разпоредбата на чл. 18
от НИКТГУРНТК е посочено, че проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от
дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване,
до запълване на около 85 на сто от съда. С оглед цитираните разпоредби и доколкото
няма спор, че пробите при извършената на 08.07.2015 год. проверка са взети от самата
колонка, това е достатъчно, за да се приеме, че същите са представителни. Оплакванията
относно неправилното вземане на проби, са разгледани от районния съд и правилно
е прието, че при вземането на пробата, не е допуснато нарушение и същата е
годна за извършването на проверка относно качеството на предлаганото гориво.
Ето защо възприетото от касатора допуснато нарушение на процесуалните правила,
не представлява такова по смисъла на НПК. Не е накърнено правото на защита на
наказаното лице в провелото се производство пред районният съд, всички негови
доказателствени искания са били уважени, налице е съставен протокол от
провелото се открито съдебно заседание, налице са и мотиви на съдебния акт,
решението е било постановено от законен състав.
Не е основателно и последното касационно основание, че
съдебният акт е необоснован. Липсата на компетентност на контролните лица относно
вземането на проби, предполага неправилно приложение на материалния закон, но
не и необоснованост на съдебното
решение. Всъщност такова касационно основание в НПК не съществува. Такива са
когато неправилно е приложен на материалния закон, когато е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и когато наложеното наказание е явно несправедливо
– чл.348, ал.1 от НПК. Правилен и изводът на районният съд за компетентност на
лицата относно вземането на контролни проби. Тази тяхна компетентност е дадена
от подзаконовия нормативен акт – чл. 16, т.3 от Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, поради което и
не е необходимо изрично оправомощаване, чрез издаването на нарочна заповед.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. първо
АПК съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №53 от 07.07.2016
год., постановено по АНД №84/2016 год. по описа на Гълъбовския районен съд,
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.