Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 352                                             20.12.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

  В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                       МИХАИЛ РУСЕВ   

 

 

при секретаря С.Х.        

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 329 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

             Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата – гр. София против Решение № 266/ 28.06.2016г., постановено по АНД № 637/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 4520 от 08.01.2015г., издадено от Заместник- министъра на културата.

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не са посочени и фактически не са обосновани съставомерни признаци на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Твърди, че административно наказателното обвинение и извършването на нарушението са доказани по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е провел обективно, всестранно и пълно съдебно следствие. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 4520 от 08.01.2016г. на Заместник- министъра на културата.

 

   Ответникът по касационната жалба – „Таня 06”ЕООД гр.Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено възражение против касационната жалба, с което я оспорва като неоснователна. Сочи, че освен установените от въззивния съд пороци, при издаване на НП административно-наказващият орган е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като за две посочени и индивидуализирани нарушения е наложил едно общо наказание. С тези доводи се иска да бъде оставена без уважение касационната жалба, а решението на въззивния съд, с което е отменено НП № 4520 от 08.01.2015г. на Заместник- министъра на културата, да бъде оставено в сила.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „Таня 06”ЕООД гр.Казанлък против Наказателно постановление № 4520 от 08.01.2015г., издадено от Заместник-министъра на културата, с което на „Таня 06”ЕООД гр. Казанлък е наложена имуществена санкция в размер 2 500лв., за нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, предл. второ от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена от длъжностно лице от Министерство на културата на 18.06.2014г. проверка по спазването на Закона за авторското право и сродните му права в обект бар бистро „Холидей” в гр. Казанлък, бул. „23 Пехотен Шипченски полк” № 101, стопанисван от „Таня 06” ЕООД, е установено, че „Таня 06” ЕООД организира публично изпълнение чрез запис на посочените в наказателното постановление музикални произведения, без необходимото, съгласно чл.18, ал.1 и ал.2, т.3 и ал.3 във вр. с чл.35 и чл.58 от ЗАПСП, съгласие на организацията за колективно управление на авторски права „Музикаутор” което представлява авторите на музикалните произведения.

           Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна с посочване на всички съставомерни признаци на административното нарушение, тъй като липсвало описание на проверения обект и на неговите характеристики и не било посочено дали в обекта са присъствали други лица освен проверяващите в момента на излъчване на музикалните произведения. Приетото от съда като допуснато формално /процесуално/ нарушение е квалифицирано като съществено такова, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. На следващо място съдът е приел, че наказателното постановление не отговаря и на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени разпоредбите, които са били нарушени виновно. Възприетата от АНО като нарушена разпоредба на чл.97, ал.1, т.5, предл.първо, алтернатива първа от ЗАПСП не въвеждала правило за поведение, а единствено санкция, поради което нямало как същата да бъде нарушена. По този начин АНО е ограничил възможността на санкционираното лице да узнае за нарушение на кои точно законови разпоредби е привлечен да отговаря, с което е възпрепятствал правото му на защита. 

 

           Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.

            

Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му признаци. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая „Таня 06” ЕООД  гр. Казанлък е санкционирано на основание чл. по 97, ал.1, т.5, предложение второ от ЗАПСП, съгласно която разпоредба който в нарушение на разпоредбите на този закон организира публично изпълнение чрез запис на произведения, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че в обект бар бистро „Холидей” в гр. Казанлък, бул. „23 Пехотен Шипченски полк” № 101, стопанисван от „Таня 06” ЕООД, е установено, че „Таня 06” ЕООД организира публично изпълнение чрез запис на посочените в наказателното постановление музикални произведения, без необходимото, съгласно чл.18, ал.1 и ал.2, т.3 и ал.3 във вр. с чл.35 и чл.58 от ЗАПСП, съгласие на организацията за колективно управление на авторски права „Музикаутор”, което представлява авторите на музикалните произведения, като изрично е посочено че заведението е било отворено за посетители и се е озвучавало от колони с усилвател включен към компютър  с плейлиста, с произведения в изпълнение на запис.

С оглед на така направеното описание на нарушението от фактическа страна и административнонаказателната разпоредба на чл. 97, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАПСП, по която е подведен под отговорност ответникът по касация и разпоредбите на  чл.18, ал.1 и ал.2, т.3 и ал.3 във вр. с чл.35 и чл.58 от ЗАПСП, очевидно е, че не е налице приетата от съда липса на описание на всички съставомерни признаци на административното нарушение. Разпоредбата на чл.18, ал.2, т.3 от ЗАПСП определя като действие, което се счита за използване на произведенията, защитени от ЗАПСП /вкл. музикалните такива/ и публичното представяне и изпълнение на произведенията, като съгласно ал.3 на чл.18 от ЗАПСП използване е налице когато действието се извършва по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица. Ето защо за обосноваване от фактическа страна на обвинението за извършено нарушение, квалифицирано по административно наказателния състав на чл. 97, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАПСП, необходимо и достатъчно е в наказателното постановление да бъде посочен обективният факт, че заведението е било отворено за посетители и се е озвучавало от колони с усилвател включен към компютър  с плейлиста, с произведения в изпълнение на запис /с което се обосновава съществуваща възможност произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица/, без съгласието на организацията за колективно управление на авторски права „Музикаутор”, което представлява авторите на музикалните произведения. В този смисъл неправилно въззивният съд е приел, че в НП е следвало да бъда отразено дали в момента на излъчването на музикалните произведения са присъствали и други лица освен проверяващите. В достатъчна степен е индивидуализиран и провереният обект, в който е констатирано нарушението – бар бистро „Холидей” в гр. Казанлък, бул. „23 Пехотен Шипченски полк” № 101, стопанисван от „Таня 06” ЕООД. С оглед на гореизложеното съдът приема, че съдържащата се в обстоятелствената част на НП фактическа обосновка изпълнява императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението. Всички съставомерни фактически обстоятелства, с оглед направената квалификация на деянието като административно нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАПСП, са посочени в наказателното постановление. 

Необосновано въззивният съд е приел, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съдържащата се в наказателното постановление правна квалификация на нарушението е непълна. В случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като административно нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.второ от ЗАПСП, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в случаите, когато в нарушение на разпоредбите на този закон организира публично изпълнение чрез запис на произведения. В съдържанието на наказателното постановление изрично е посочено, че с деянието си санкционираното лице не е изпълнило изискванията на чл.18, ал.1 и ал.2, т.3 и ал.3 във вр. с чл.35 и чл.58 от ЗАПСП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото именно това се явяват нарушените законови разпоредби и с посочването им административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано в необходимата и достатъчна степен от правна страна. 

Неоснователни са и наведените пред настоящата инстанция доводи от страна на ответника по касация, че при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, установяващ разделност на наказанията, когато с едно или с отделни деяния едно лице е извършило две или повече отделни административни нарушения. Действително носители на авторските права спрямо описаните в АУАН и НП две произведения са лицата, автори на музиката и текста на всяко произведение, като от доказателствата става ясно, че за двете произведения авторите са различни. Доколкото обаче вмененото на „Таня 06”ЕООД нарушение се е изразило в публично изпълнение чрез запис,  без необходимото по закон съгласие на авторите на изброените произведения, представлявани от организацията за колективно управление на авторски права - "Музикаутор", с неполучаване на съгласие от дружеството за колективно управление на права по отношение на използването на процесните произведения при организиране на публични изпълнения чрез запис, от обективна страна е осъществено едно деяние, а не две отделни административни нарушения.  

 

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посочените по-горе формални /процесуални/ основания, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                              Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ   Решение № 266/ 28.06.2016г., постановено по АНД № 637/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд.  

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

   

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                      

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

  

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                           2.