Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

                                                                                          

            № 346       13.12.2016 година   град Стара Загора

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                              

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           РАЙНА ТОДОРОВА  

                                                                              СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретар М.П.     

и с участието на прокурор М.Д.                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 330 по описа  за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

Образувано е по касационна жалба на „ГЕРИКА 77” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Ген Радецки” 5, подадена чрез пълномощника му адв. М. Д. от АК – Стара Загора, против Решение № 306 от 17.08.2016г., постановено по АНД № 921/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 24-000902 от 17.06.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, като е намален размера на наложената на „ГЕРИКА 77” ЕООД на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда имуществена санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.   

 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и съотв. че е налице основание за санкционирането му по чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда. Твърди, че липсват доказателства при полагането на труд в предприятието на работодателя да не е спазено императивното законово изискване по чл.152 от Кодекса на труда, за минимална непрекъсната междудневна почивка на работниците/ служителите. Поддържа, че въззивният съд не е изследвал обективно и пълно релевантните за ангажирането на отговорността обстоятелства, като при постановяване на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. до направени при неправилно приложение на закона правни изводи за допуснато от „ГЕРИКА 77” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на трудовото законодателство. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 24-000902 от 17.06.2016г.,  издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият  районен съд е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по несъмнен начин.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.      

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „ГЕРИКА 77” ЕООД – гр. Казанлък против Наказателно постановление № 24-000902 от 17.06.2016г.,  издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-000902 от 26.05.2016г., на „ГЕРИКА 77” ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 2 000лв., за нарушение на чл.152 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 10.05.2016г. проверка по спазване на трудовото законодателство на обект: „магазин за хранителни стоки”, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Орешака” № 53, стопанисван от „ГЕРИКА 77” ЕООД и по представени писмени официални документи на 26.05.2016г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е установено, че „ГЕРИКА 77” ЕООД – гр. Казанлък, в качеството си на работодател, не е осигурил на служителя Кина Великова Димитрова – „продавач-консултант” непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, доколкото на 03.05.2016г. Кина Димитрова е работила до 22.00часа, а на 04.05.2016г. е започнала работа в 07.00 часа.

 

           Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението. Приел е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, с оглед на което е направил извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на „ГЕРИКА 77” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на трудовото законодателство, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ. По съображения, че липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на „ГЕРИКА 77” ЕООД имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.

 

 

            Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.

 

            Не се споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен и безспорен начин е установено и доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство. Наложената на „ГЕРИКА 77” ЕООД административна санкция се основава на нормата на чл.414, ал.1 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв. Ангажирането на отговорността на касационния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл.152 от КТ, която разпоредба регламентира че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. От фактическа страна повдигнатото на „ГЕРИКА 77” ЕООД административно наказателно обвинение се основава на това, че в качеството си на работодател, не е осигурил на служителя Кина Великова Димитрова – „продавач-консултант” непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, доколкото на 03.05.2016г. Кина Димитрова е работила до 22.00часа, а на 04.05.2016г. е започнала работа в 07.00 часа.

            За да се счита че има извършено нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, изразяващо се в неспазване на изискването по чл.152 от КТ, е необходимо да бъде установено и доказано наличието на положен от работника /служителя/ труд по време и по начин, неосигуряващи му непрекъсната междудневна почивка минимум 12 часа.  Съотнесено към конкретния случай и с оглед фактическата обосновка на обвинението, релевантните обстоятелства за преценката дали „ГЕРИКА 77” ЕООД в качеството си на работодател е допуснало нарушение на чл.152 от КТ, се свързват с установяването на времето, през което служителят Кина Димитрова е полагала труд на 03 и на 04 май 2016г. като „продавач-консултант” в магазин за хранителни стоки, стопанисван от „ГЕРИКА 77” ЕООД. Това е и спорният по делото въпрос – както във въззивното, така и в касационното съдебно производство - дали по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 03.05.2016г. Кина Димитрова е работила до 22.00часа, а на 04.05.2016г. е започнала работа в 07.00 часа, при неосигуряване от страна на работодателя на изискуемата се по чл.152 от КТ минимална непрекъсната междудневна почивка.

         С обжалваното решение съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и полагането на труд от служителя Кина Димитрова на 03.05.2016г. до 22.00часа и на 04.05.2016г. от 07.00 часа, се потвърждава от събрани по делото доказателства, като е обосновал правния си извод за безспорна установеност на извършеното от работодателя нарушение на чл.152 от КТ с представения на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” в деня на проверката график за работа в магазин за хранителни стоки, стопанисван от „ГЕРИКА 77” ЕООД. Съдът не е кредитирал с доверие показанията на разпитаните в качеството на свидетели Светла Динева и Кина Димитрова, по съображения за тенденциозност на показанията и заинтересованост на свидетелите поради обстоятелството, че посочените лица работят в предприятието на „ГЕРИКА 77” ЕООД, като е приел да недостоверни и приложените към жалбата отчетна форма за явяване на работа и графика на смени за м. май 2016г. на работниците/ служителите на „ГЕРИКА 77” ЕООД, супермаркет „Кристи”, гр. Казанлък, ул. „Орешака” №53 .

 

         Настоящият съдебен състав намира, че въззивната инстанция е нарушила правилата за оценка и проверка на събрания по делото доказателствения материал, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. до правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Съображенията за това са следните:

 

           На първо място приложеният към АУАН № 24-000902 от 26.05.2016г. „график за м. май 2016г.”, относно дните и смените на работа на работниците/ служителите на „ГЕРИКА 77” ЕООД, на който график единствено се основава административнонаказателното обвинение, не е достатъчен за да се приеме за доказано фактическото полагане на труд и работа на лицата съобразно този график. При условие, че проверката на обект „магазин за хранителни стоки”, стопанисван от „ГЕРИКА 77” ЕООД, е извършен на 10.05.2016г., то очевидно представеният на проверяващите график за м. май 2016г. има характер на едно предварително разпределение на работното време и работните смени на служителите в обекта, който график обаче до края на текущия месец би могъл да претърпи промени вкл. и по обективни причини.  В този смисъл графикът за работа, дори и да е утвърден от работодателя, сам по себе си не представлява доказателство за реално положен труд от служителя Кина Димитрова при работа втора смяна на 03.05.2016г. /до 22.00 часа/ и първа смяна на 04.05.2016г. /от 07.00 часа/.  Доказването на фактическото полагане на труд и смените на работа е следвало да бъде извършено въз основа на въведения в предприятието на работодателя начин на отчитане на положения труд /отчетна форма № 76 за явяване/ неявяване на работа за м. май 2016г./; чрез събирането на сведения от работниците и служителите или изискването на декларации по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ относно дните и смените на осъществяваната от тях трудова дейност и др. От административнонаказателната преписка е видно, че още към подаденото от управителя на „ГЕРИКА 77” ЕООД възражение вх. № ВХ16242115/ 02.06.2016г. срещу съставения АУАН № 24-000902 от 26.05.2016г., са приложени отчетна форма за явяване/ неявяване на работа за м. май 2016г. в магазин за хранителни стоки „Кристи”, гр. Казанлък, ул. „Орешака” № 53 и заверено копие на график на смени за м. май 2016г. С оглед на тези представените писмени доказателства и съдържащите се във възражението твърдения /относно характера на представения към момента на проверката график, причините за извършените промени в смените на работа и времето на действително положения труд от служителката Кина Димитрова/, наказващият орган е следвало в изпълнение на задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да се произнесе по преписката след като извърши проверка за обосноваността на съставения АУАН и разследване на въведените като спорни обстоятелства. При условие, че липсват данни какви точно документи са изискани за представяне в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора от работодателя „ГЕРИКА 77” ЕООД преди съставянето на АУАН, както и че към момента на съставяне на АУАН № 24-000902 от 26.05.2016г. обективно не би могла да бъде представена отчетна форма № 76 за явяване/ неявяване на работа за м. май 2016., не може да се счита за несъмнено установено, че приложените към възражението против АУАН и представени в съдебното производство документи, са съставени с оглед резултатите от извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка, както неправилно е приел Казанлъшкият районен съд. Констатираното от съда несъответствие /разминаване/ между представените от санкционираното лице по делото отчетна форма за явяване/ неявяване на работа през м. май 2016г. и графика за смени за м. 2016г., не може да бъде основание за възприемането на тези документи като недостоверни - както беше посочено графикът за работа по своята същност, характер и предназначение представлява едно предварително разпределение на работното време и работните смени на служителите в обекта за съответния месец, а отчетната форма за явяването на работа удостоверява действително положения труд през месеца по дни и смени.

 

           Тежестта да докаже извършването на нарушението е на административнонаказващия орган. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на работодателя по чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 152 от КТ. Доказателства в посочения смисъл не са представени и във въззивното съдебно производство от страната, в чиято тежест е при условията на пълно главно доказване да докаже извършването на нарушението по повдигнатото административно наказателно обвинение. Липсата на каквито и да е било писмени или гласни доказателства за действително полагане на труд и работа на Кина Димитрова на 03.05.2016г. до 22.00часа и на 04.05.2016г. от 07.00 часа в обекта на работодателя „ГЕРИКА 77” ЕООД, обуславя извод че извършването от работодателя на нарушение на чл.152 от КТ и съставомерно от обективна страна деяние по чл.414, ал.1 от КТ, не е доказано.  Противно на приетото от въззивния съд, събраните по делото писмени и гласни доказателства /дори и показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица да се преценяват при отчитане на евентуалната им заинтересованост от изхода на делото поради обстоятелството, че същите работят в предприятието на санкционираното дружество/, сочат, че „ГЕРИКА 77” ЕООД не е допуснало вмененото му нарушение на трудовото законодателство.  

        

           Ето защо изводът на Казанлъшкия районен съд, че „ГЕРИКА 77” ЕООД – гр. Казанлък в качеството си на работодател, е допуснало нарушение по чл.414, ал.1 във вр. с чл. 152 от КТ, е необоснован от гл. т. на доказателствата по делото и неправилен от гл.т. на закона. Недоказаността на вмененото на санкционираното лице нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление № 24-000902 от 17.06.2016г.  

 

 

   С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 24-000902 от 17.06.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 306 от 17.08.2016г., постановено по АНД № 921/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-000902 от 17.06.2016г.,    издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, с което на „ГЕРИКА 77” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Ген Радецки” 5, ЕИК 202408675, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

   

        2.