Р Е Ш Е Н И Е № 332

гр. Стара Загора, 24.11.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря И.А.

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 332 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора против Решение № 303/12.08.2016 г., постановено по АНД № 957/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-0284-000924/25.08.2015 г. на началника на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено срещу О.М.Ч. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касациони основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че административното обвинение остава недоказано в хода на производството по делото. Счита, че решението е постановено при непълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка и при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба - О.М.Ч. *** чрез процесуалния си представител адв. Колев оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на които моли съда същото да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 15-0284-000924/25.08.2015 г. на началника на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено въз основа на АУАН 000924/11.03.2015 г., с което на О.М.Ч., ЕГН **********, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 11.03.2015 г., около 23,39 ч в гр. Казанлък, по бул. «Княз Ал. Батенберг», управлява в посока изток-запад собствения си лек автомобил «Фиат Пунто» с рег. № СТ 7845 ВК, като при извършената му проверка полицейските служители са установили, че водачът мирише на алкохол, говори несвързано, залита, не може да координира движенията си и казва, че е изпил около 300 мл алкохол 30 минути преди това. Отказва да бъде тестван с Алкотест дрегер 7510 ARDN с фабричен номер № 24 за установяване употреба на алкохол и упойващи вещества. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0439405, но Ч. не е изпълнил предписанието му и не е дал кръв за изследване.

За да отмени НП, районният съд след връщане на делото за ново разглеждане приема, че в хода на съдебното производство административното обвинение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП срещу О.Ч. е останало недоказано, тъй като освен невалиден резултат или невъзможност изобщо да бъде отчетена проба с техническото средство трябва и да не е изпълнен издаденият талон за медицинско изследване. Обосновава, че липсва изричен отказ на Ч. по отношение и на двата теста. Мотивира се с противоречивите показания на разпитаните като свидетели полицейски служители относно поведението на Ч. по време на проверката за употреба на алкохол и други упойващи вещества. Счита, че са доказани положени от водача усилия да бъде тестван с техническо средство и да даде кръвна проба в присъствие на контролен орган. С оглед събраните доказателства неизпълнението на талона за медицинско изследване е признато за невиновно поведение. Въз основа на изложените мотиви съдът е обоснован извод за незаконосъобразност на НП.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба № 30/ 2001г /. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.2 от Наредба № 30/ 2001г талон за медицинско изследване се издава когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство /ал.1/, както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство /ал.2/.

При тази нормативна уредба следва извод, че за ангажиране административнонаказателната отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП в конкретния случай, е необходимо да бъде установено проявлението на двете форми на изпълнителното деяние - 1. водачът изрично да откаже да бъде изпробван или да е дал некачествена проба при техническата проверка /за което в съответствие с чл.2, ал.2 от Наредба № 30/ 2001г му се издава талон за медицинско изследване/ и 2. да не изпълни предписанията за извършване на химическа експертиза. Съдът правилно е приел, че липсва изричен отказ за тестване с техническо средство, но са били налице основания за издаване на талон за медицинско изследване, тъй като доказателствата сочат дадена некачествена проба. Съответен на доказателствата по делото е и изводът на районния съд, че О.Ч. не е изпълнил издадения му талон за медицинско изследване № 0439405 не по своя вина. Действително в разпоредбата на чл.4 от Наредба № 30/ 2001г е указана възможност за контролните органи да придружат водача до лечебно заведение за вземане на кръвна проба, но в гр.Казанлък е наложена практика те да присъстват, видно от показанията на актосъставителя Галин Грозев. След като в отсъствието на контролен орган медицинските лица са отказали да вземат кръв за изследване, водачът е направил опит да си осигури такъв, видно от данните във възражението му по чл.44, ал.1 от ЗАНН и съставената във връзка с него докладна записка от дежурния на пост № 1 на РУ Казанлък. Административнонаказващият орган е приел тази докладна записка за достатъчно основание да наложи наказание, но по съображения, че Ч. не се е явил в определения му час за даване на кръвна проба. Не е извършена проверка във ФСМП гр.Казанлък на въведените като спорни обстоятелства по поставените му условия за вземане на кръвна проба. В съдебната фаза на процеса, където доказателствената тежест за установяване на релевантните за съставомерността на деянието факти е възложена на него, касаторът също не е поискал събиране на доказателства за опровергаване на твърдението за отказ от страна на служители от ФСМП гр.Казанлък да вземат кръвна проба на Ч. без присъствието на контролен орган. При това положение съставомерният елемент от субективна страна на вмененото нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП не е установен. След като неизпълнението на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта не се дължи на виновно действие/бездействие на водача на МПС не може да се приеме, че той е отказал да му бъде извършена изискумата по закон проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и това да съставлява основание за ангажиране на отговорността му.

Следователно по съществото на спора Казанлъшкият районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно и мотивирано е прието, че от обективна и субективна страна не са осъществени признаците от състава на визираното административно нарушение на правилата за движение по пътищата. Събраните по делото доказателства не сочат категорично, че като водач на МПС О.Ч. след дадена некачествена проба при тестване с техническо средство виновно не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, т.е. че е отказал да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол.

В този смисъл НП № 15-0284-000924/25.08.2015 г. на началника на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, с което по така фактически и правно обоснованото обвинение на нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на О.Ч., е незаконосъобразно и правилно е отменено от Районен съд Казанлък.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 303/12.08.2016 г., постановено по АНД № 957/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 15-0284-000924/25.08.2015 г. на Началника на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.