Р Е Ш Е Н
И Е
№ 347 16.12.2016 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар М.П.
и с участието на прокурор М.Д.
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 334 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Й. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Л. Денков от АК – Стара Загора, против
Решение № 234 от 09.06.2016г., постановено по АНД № 487/ 2016г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 50 от 21.03.2016г.,
издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр.
Габрово.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като необоснован, неправилен и несъответен на закона
направения от въззивния съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото
му административнонаказателно обвинение е установено и доказано по безспорен
начин. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд
не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните за ангажирането на
отговорността му обстоятелства, като при постановяване на решението неправилно
са кредитирани с доверие показанията на служители на Дирекция „Национален парк
Централен Балкан” – гр. Габрово и превратно са тълкувани събраните по делото
доказателства. Сочи, че липсата на установявания относно правнорелевантни факти
за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, води до необоснованост
на извода на въззивния съд, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. С подробно изложени
съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 50
от 21.03.2016г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” –
гр. Габрово и в условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Казанлъшкия районен съд.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък
се е развило по жалба на М.Й. *** баня, против Наказателно постановление /НП/ №
50 от 21.03.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк
Централен Балкан” – гр. Габрово, с което, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 40107/ 13.10.2015г., на М.Й. е наложено
административно наказание глоба в размер 50лв., на основание чл.81, ал.3 във
вр. с чл.81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, за извършено
нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ във връзка с Раздел ІІ Предписания, 4.0
Зониране на НПЦБ, т.9 от Плана за управление на Национален парк „Централен
Балкан”. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 28.07.2015г., на територията на Национален парк „Централен
Балкан”, парков участък „Тъжа”, Охранителен участък Триглав, местност КИП
Сладката вода, с посочени GPS координати, землище на с. Тъжа, община Павел
баня, пашуват извън указаните места в издаденото от ДНПЦБ Разрешително за паша
на домашни животни № 4388/29.04.2015г. за местност Кадемия и местност Светица,
11 броя едри преживни животни /ЕПЖ/ с
посочени номера на ушни марки, които животни са собственост на М.Й.Й. и са част
от стадо от 50 бр. ЕПЖ, придружено от 3 бр. овчарски кучета, две от тях без
задължителни спъвачки.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административно наказателното обвинение, с посочване
на всички релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършеното от М.Й. нарушение на режима
на защитената територия, определен с разпоредбата на чл.21, т.16 от ЗЗТ,
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.81, ал.1, т.1 от
Закона за защитените територии, за което на нарушителя е наложено предвиденото в чл.81, ал.3 от ЗЗТ наказание,
определено при спазване на изискванията за неговата индивидуализация по чл.27
от ЗАНН.
Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона.
Касационният жалбоподател е
санкциониран на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл.81, ал. 1,
т. 1 от ЗЗТ, за маловажен случай на
нарушение, изразяващо се осъществяване на дейност в защитена територия в
нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в
утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Видно от обстоятелствената част
на Наказателно постановление № 50 от 21.03.2016г., издадено от Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, за противоправна
дейност е прието пашуването на 11 броя едри преживни животни, собственост на М.Й.Й., извън
указаните места в издаденото Разрешително за паша на домашни животни №
4388/29.04.2015г. за местност Кадемия и местност Светица. Мястото за паша е
определено в разрешителното, в което като пастир е посочен единствено М.Й.. Той
е подписал и декларация за спазване правилата и изискванията при паша на
домашни животни в Национален парк „Централен Балкан”, съдържаща изявление за
недопускане на пашата извън посочения в разрешителното район. Възприетото от
наказващия орган противоправно поведение на М. Й. се изразява в неспазване на изискванията
на т.9 от Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан”, забраняващи
пашата без разрешително или с редовно издадено разрешително, но извън указаните
в него места. От приложените по административнонаказателната преписка документи
- подадени от М.Й. заявления за издаване на разрешително за паша /в които
лицето е заявило, че пашуването на
посочените домашни животни – негова собственост, ще се извършва от него/;
подписаната от М.Й. Декларация за спазване на правилата и изискванията при паша
на домашни животни в НП „Централен балкан”; Заповед № РД-73 от 23.04.2015г. на
И.Д Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” /с която заповед е
разрешено на посочените физически и юридически лица да пашуват описания вид и брой домашни животни в съответните
пасищни райони и пасища на територията на НП „Централен Балкан”; Разрешително
за паша на домашни животни № 4388/29.04.2015г. /с което на М.Й. се разрешава правото на паша за посочените брой ЕПЖ/
и др., очевидно е, че човешкото поведение, с което се свързва изпълнителното
деяние по вмененото на санкционираното лице административно нарушение, се изразява
в „пашуване”/ „паша”, извън указаните места в издаденото Разрешително за паша
на домашни животни № 4388/ 29.04.2015г. за местност Кадемия и местност Светица.
В този смисъл неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в
наказателното постановление не е посочено като изпълнително деяние конкретно
човешко поведение. Неоснователно е и възражението, че не установено и доказано
по безспорен и несъмнен начин на кое лице е било задължението в конкретния ден
да пашува животните и съответно спрямо кое лице е следвало да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност за констатираното нарушение. Както
беше посочено, в подадените от М.Й. заявления за издаване на разрешително за
паша и в подписаната декларация за спазване на правилата и изискванията при
паша на домашни животни в Национален парк „Централен Балкан”, лицето изрично е
заявило че пашуването на посочените домашни животни – негова собственост, ще се
извършва от него, като в издаденото
Разрешително за паша на домашни животни № 4388/29.04.2015г., като пастир е
посочен единствено М.Й.. Следователно именно на М.Й. е било задължението да
спазва изискванията на т.9 от Плана за управление на НП „Централен Балкан” и
съответно негова е отговорността за неизпълнението на това задължение. В този
смисъл при пашата на животни – собственост на М.Й., на територия, която не е
включена в териториалния обхват на
издаденото на Й. разрешително за паша, именно М.Й. е административнонаказателно
отговорното лице.
Законосъобразна е преценката на въззивния
съд по съществото на спора, мотивирала потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда
извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от М.Й.
по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Видно
от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време,
начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Противно на твърденията на касатора, няма
законово регламентирана пречка свидетелите по АУАН да са служебни лица от
структурата на администрацията, към която принадлежи актосъставителят, съотв.
административнонаказващият орган. Служебното качество на свидетелите само по
себе си не е основание да не се кредитират и съотв. да не се приемат за
достоверни показанията им, респ. не е основание да се направи извод за
недоказаност на фактите и обстоятелствата, които те потвърждават. В случая от една страна всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност, се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал
доказателства в подкрепа на изложената защитна теза, нито такива, опровергаващи
фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното
постановление.
С оглед на което Старозагорският
административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и
установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т на закона
съображенията на Казанлъшкия районен съд, мотивирали направения извод, че М.Й. е
нарушил чл.21, т.16 от ЗЗТ във връзка с Раздел ІІ Предписания,
4.0 Зониране на НПЦБ, т.9 от Плана за управление на Национален парк „Централен
Балкан”, което сочи на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно
нарушение по чл.81, ал.1,т.1 от ЗЗТ, за което на лицето е наложено
административно наказание по чл.81, ал.3 от ЗЗТ.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна
проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление,
като е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не е
налице твърдяната от касатора непълнота на фактическия и
доказателствения материал във връзка с извършването на вмененото му
административно нарушение, нито превратно тълкуване на доказателствата, като при формиране
на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени
порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени
действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът намира че
не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234 от 09.06.2016г.,
постановено по АНД № 487/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 50 от 21.03.2016г., издадено от
Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.