Р Е Ш Е Н И Е

№ 356 20.12.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 341 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Първо районно управление Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Милен Алексиев, против Решение № 1182 от 30.08.2016г., постановено по АНД № 552/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1959а-246/ 05.02.2016г., издадено от Началника на Първо районно управление - Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се извода на съда за липса на съставомерно деяние. Твърди се, че неправилно в случая съдът е кредитирал в пълна степен показанията на разпитаните по делото свидетели, като не е отчел, че последните са в роднинска връзка с наказаното лице. Поддържа, че доколкото при съставяне на АУАН и неговото връчване ответникът по касация не е посочил, че е упълномощил брат си да придружава непълнолетното му дете, въвеждането на това ново обстоятелство в хода на съдебното производство представлявало защитна теза на наказаното лице. Счита, че в случая са безспорно установени нарушението, нарушителя и неговата вина, поради което моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – И.С.Х., чрез пълномощника си адв. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата и предлага същата да бъде уважена.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на И.С.Х. против НП №1959а-246/ 05.02.2016 г., издадено от Началника на Първо РУ - Стара Загора, с което на И.Х. на основание чл. 45, ал. 3, предл. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 3 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.01.2016г. около 01.15часа в гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис”№93, пред входа за клуб „Паша”, при извършена полицейска проверка е установено, че И.С.Х. не е придружил в качеството си на родител, след 22.00 часа на обществено място непълнолетния си син Симеон Илиев Х. с ЕГН **********, който е навършил 14-годишна възраст, но не е навършил 18-годишна възраст.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата формална и материална незаконосъобразност. Въз основа на показанията на свидетелите Камелия Х. и Радослав Х., съдът е приел, че в случая наказаното лице се е възползвало от предоставената в закона алтернатива, съгласно чл.8, ал.4 от ЗЗД, и е осигурил пълнолетно лице, което да придружава непълнолетното му дете. Въз основа на това е направен извод за липса на съставомерно деяние по чл.8, ал.3 от ЗЗД. Отделно от това съдът е изложил мотиви и за формална незаконосъобразност на НП. Прието е, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН деянието е описано непълно от фактическа страна, тъй като не е било посочено и конкретизирано общественото място.

Решението на районния съд е неправилно.

Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му признаци. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая наложеното на И.С.Х. административно наказание се основава на разпоредбата на чл. 45, ал. 3, предложение първо от ЗЗД, която предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв. Визираната от наказващия орган като нарушена разпоредба е тази на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. Тя задължава родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че че на посочените в НП дата и час – 03.01.2016г., 01:15 ч. И.Х., в качеството си на родител на детето Симеон Х., което е навършило 14-годишна възраст и не е навършил 18 години, не е придружил сина си на обществено място след 22:00 часа.

С оглед на така направеното описание на нарушението от фактическа страна и административнонаказателната разпоредба на чл. 45, ал. 3, предложение първо от ЗЗД, по която е подведен под отговорност ответникът по касация и разпоредбите на чл.8, ал.3 от ЗЗД, очевидно е, че не е налице приетата от съда липса на описание на всички съставомерни признаци на административното нарушение. В достатъчна степен е индивидуализирано мястото, където детето е било без придружител – „пред входа за клуб Паша” на ул.Св.Княз Борис”№ 93. В редица нормативни актове е дадено дефиниция за обществени места, като най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с настоящото производство по Закон за закрила на детето е Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. В § 1. от Допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че: "По смисъла на наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния казус, несъмнено посоченото в НП място - на ул.”Св.Княз Борис”№ 93, пред входа за клуб Паша, представлява такова обществено място по посочената легална дефиниция. С оглед на това съдът приема, че съдържащата се в обстоятелствената част на НП фактическа обосновка изпълнява императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението. Всички съставомерни фактически обстоятелства, с оглед направената квалификация на деянието като административно нарушение по чл. 45, ал. 3, предложение първо от ЗЗД във вр с чл.8, ал.3 от ЗЗД, са посочени в наказателното постановление.

Основателно e и направеното в касационната жалба оплакване за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при постановяване на решението си съдът не е съобразил принципа на обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 от НПК), приложими съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Районният съд, като инстанция по същество съгласно чл. 63, ал.1, изречение първо от ЗАНН е длъжен да анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материал. В случая въззивният съд е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите Камелия Трайкова Луканова-Х. /съпруга на наказаното лице/ и Радослав С.Х. /брат на И.Х./, без да обсъди заинтерисоваността на тези лица от изхода на делото, и въз основа единствено на тях е приел за установено, че И.Х. е осигурило пълнолетен придружител на непълнолетгното си дете с което е изпълнил задължението си по чл.8, ал.4 от ЗЗД, изключващо отговорността му по чл.45, ал.3, предл.първо от ЗЗД. Не са изложени обаче мотиви защо не се възприемат свидетелските показания на актосъставителя Петър Николов Бойчев, които противоречат на показанията на св.К.Х. и св.Р.Х.. Не е ясно и защо приложените към административнонаказателната преписка документи: сведение от Петър Николов Бойчев от 22.01.2016г, сведение от Радослав С.Х. от 18.01.2016г, сведение от И.С.Х. от 03.01.2016г и сведение от Симеон Илиев Х. от 03.01.2016г. не са приети като писмени доказателства по делото. От протоколите за проведени съдебни заседания на 06.07.2016г и 29.08.2016г се установява, че като доказателства са приети съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, подаденото от И.Х. възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН /жалба от 06.01.2016г/ и протокол за прием в приемно помещение в център за административно обслужване на МВР, но липсва произнасяне по останалите писмени доказателства, представени от административно-наказващия орган.

Всичко казано сочи, че подходът на въззивния съд при събирането и оценката на доказателствата/доказателствените източници е в отклонение от процесуалните изисквания. Право на решаващия съд е да формира вътрешно убеждение по достоверността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт.

Допуснатите нарушения водят до невъзможност настоящата касационна инстанция да извърши проверка за правилността на решението съгласно чл. 218, ал.2 АПК във връзка с 220 от АПК. Тези нарушения следва да се преодолеят при новото разглеждане на делото от друг въззивен състав, който да извърши задълбочена и цялостна проверка на всички доказателствени средства и въз основа на това да формира своето решение за тяхната достоверност и достатъчност да обусловят един или друг фактически извод относно спорния въпрос налице ли е нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗД и извършено ли е виновно от наказаното лице.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1182 от 30.08.2016г., постановено по АНД № 552/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.