Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№359                                16.12.2016 год.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                     Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря С.Х. и в присъствието на прокурора Р. Арабаджиков, като разгледа докладваното от МИХАИЛ РУСЕВ КАН дело   №347  по описа  за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Производството е образувано по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция срещу Решение №1184/29.08.2016 год., постановено по АНД №1209/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора. Със същото е отменено Наказателно постановление №11-01-915/21.03.2016 год. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на Р.Т.Р. ***8 е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300.00 лева на основание чл.77, ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл.23, ал.2 от същия закон, като незаконосъобразно.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че безспорно е установено по несъмнен начин, че с деянието си жалбоподателят в първоинстанционното производството е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на ЗСч, поради което правилно е бил санкциониран. Оспорва извода на съда за неправилно посочена дата на извършване на нарушението, както и за нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочва, че нарушението не съдържа признаците и не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Стара Загора и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по жалбата Р.Т.Р., редовно призован, в депозираният писмен отговор на касационната жалба, както и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Яна Иванова оспорва жалбата като неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено.   

Жалбата е подадена в срок, от страна имаща правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед № ФК-10-829/27.07.2015 год. Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция е възложил извършването на финансова инспекция на „ Водоснабдяване и канализация " ЕООД - гр. Стара Загора. При извършената проверка е установено, че на 16.03.2015 год. във „ Водоснабдяване и канализация”ЕООД Стара Загора, Р.Т. Райюков в качеството на управител и орган на управление по смисъла на чл.24 от ЗСч е подписал финансов отчет за 2014 година, който не представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на дружеството, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. В съставната част на финансовия отчет, а именно: в баланса на дружеството е осчетоводено вземане по начет ВСК на Снежана Генова в размер на 85 093 лв.

Видно от доказателствата по делото управителят на „В и К„ЕООД – Стара Загора  е назначил ревизионна комисия със заповед  № 3-646-2 от 11.11.2014 год. да извърши пълна финансова проверка на ВСК, действаща в управляваното от него търговско дружество. Със основа на доклада на тази комисия е осчетоводено вземане начет ВСК спрямо лицето Борисова по дебит счетоводна сметка 442-442001 „ Вземания по липси и начети” срещу кредита на счетоводна сметка 4993-499018 „ удръжки от заплати –ВСК” за 85 093.00 лв..

Въз основа на така констатираното е съставен Акт за установяване на административно нарушение №11-01-915/05.10.2015 год., въз основа на който Директорът на АДФИ издал Наказателно постановление №11-01-915/21.03.2016 год., с което на управителя на дружеството е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева на основание чл.77, ал1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл.23, ал.2 от същия закон.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд приел, че наказателното постановление не отговаря ни императивните изисквания на чл. 57,ал.1 т.6 от ЗАНН. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че е издадено въз основа на АУАН  с дата, която не е настъпила – 05.10.2016 год. към момента на издаване на наказателното постановление. Това го мотивира да приеме, че наказателното постановление е издадено въз основа на несъществуващ акт за установяване на административно нарушение. От друга страна, тъй като от 01.01.2016 год. е в сила нов Закон за счетоводството и след като не е посочил кой нормативен акт е приложил дали действащият към момента на нарушението или този действащ към момента на издаване на наказателното постановление, е нарушил чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочените процесуални нарушения е приел като особено съществени, неотстраними в съдебната фаза, поради което и е постановил решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на Районния съд, изложени в обжалваното съдебно решение по следните съображения:

Неправилно съдът е приел, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН Смисълът на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е в наказателното постановление да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, погрешното вписване на годината на съставяне на АУАН. Действително в обжалваното наказателно постановление е посочено, че след като е „…разгледал Административнонаказателна преписка №11-01-915/05.10.2015 г., образувана въз основа на акта за установяване на административно нарушение №11-01-915/05.10.2016 г., съставен от Георги Йоргов Йоргов….”, наказващият орган след като е взел постъпилото възражение, е издал наказателното постановление. Безспорно е че в случая става въпрос за техническа грешка при изписването на АУАН, което н никакъв случай не е накърнило правото на защита на наказаното лице. Екземпляр от АУАН е връчен по надлежния ред на ответника по касация, същият е депозирал съответните се писмени възражения в тридневен срок, които са обсъдени и от наказващият орган. От друга страна административно наказателната преписка се образува със съставянето на АУАН – чл.36, ал.1 от ЗАНН, а тази преписка е посочена под номер №11-01-915/05.10.2015 г. в самото наказателно производство, което предполага и вярното посочване на датата на съставянето на АУАН, макар и в следващото изречение да е погрешно посочена годината на съставянето му.

В случая в наказателното постановление изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба установяваща забрана, нарушаването на която релевира административно нарушение по чл. 23, ал.2 от ЗСч. Изрично в „параграф 9 от новия ЗСч е посочено, че незавършилите административно наказателни производства се довършват по досегашния ред. АНО подробно е обяснил промяната в нормативната уредба и съставомерността на деянието и по новия закон   за счетоводството. С оглед така направеното описание на нарушението съдът приема, че всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в наказателното постановление, поради което правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице не е нарушено. Отделно от гореизложеното, в наказателното постановление наказващият орган е направил анализ на новата и старата нормативна уредба, като е приел, че съществуващото задължение не е отменено и се съдържа в чл.24, ал.1 от ЗСч /в сила от 01.01.2016 год./, а от друга страна санкцията по стария закон /чл.47, ал.2/ е в по-голям размер, поради което и на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, новата разпоредба на чл.77, ал.1 от ЗСч /в сила от 01.01.2016 год./ е по-благоприятна, и именно тя е вписана като санкционна разпоредба. В този ход на мисли, наличието на разсъждения от страна на касатора, относно приложимостта на новата или старата уредба в конкретния случай, не оставя никакво съмнение у наказаното лице, че в конкретния случай, санкционната норма е чл.77, ал.1 от ЗСч, в сила към момента на издаването на наказателното постановление. По този начин е гарантирано правото му на защита от една страна, а от друга е приложен правилно материалния закон от наказващият орган.

При внимателен прочит на събраните по делото доказателства, касационният състав намира, че вмененото от АНО административно нарушение е осъществено от ответника. Взаимно спомагателната каса е отделно от дружеството образувание. То разполага със свои органи за управление и средства, които са неделима колективна собственост. Независимо дали дружеството оказва помощ на ВСК при водене на счетоводството, средствата на ВСК са средства на нейните членове, а не на дружеството. Установените липси във ВСК могат да се търсят от нейните членове по съдебен ред, но не може дружеството да осчетоводява чужди средства, като свое вземане за начет. Борисова не е причинила вреда на дружеството, а на членовете на ВСК, които имат вземане спрямо нея. Това е така, тъй като тази сума не е разход на дружеството, а представлява сбор от внасяните от страна на членовете на ВСК вноски, които са присвоени от Борисова. Осчетоводявайки чуждо вземане като свое,  ответникът по касацията не е отразил вярно своето имуществено и финансово състояние, съставяйки отчет за финансовото си състояние към 31.12.2014 год. /съставен на дата 16.03.2015 год., която е и датата на нарушението/. В конкретния случай без значение е датата, на която този отчет е публикуван в търговския регистър, тъй като публикуването му дава информация на трети лица относно финансовото състояние на търговеца. Неоснователни са изложените съображения в тази насока в отговора на касационната жалба. Закона за счетоводството не предвижда като елемент от фактическия състав на съставянето на отчета, неговото обнародване в публичния търговски регистър. Срокът за декларирането на годишния финансов отчет е 31.03. на следващата година – чл.92, ал.2 от ЗКПО, а ЗС определя основните принципи при съставянето на този счетоводен отчет.  Всъщност такова оплакване не се съдържа в жалбата, с която е сезиран районният съд, поради което и не е било обсъдено от него, а именно решението на съдът подлежи на съдебен контрол, а не издаденото наказателно постановление. В този смисъл, като е посочил, като дата на извършване на административното нарушение 16.03.2015 год., административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че деянието е квалифицирано правилно и наказващия орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на ответника. Наложената санкция е съобразена с разпоредбите на ЗСч, с тежестта на нарушението и индивидуализиращите качества на нарушителя, поради което съда намира същата за правилно и законосъобразно определена.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено наказателното постановление е неправилно и като такова следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна от една страна, а от друга не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, не е необходимо връщането на делото за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора. С оглед на безспорната доказаност на административното нарушение, както и на неговият извършител, неговата вина, правилното приложение на материалния закон и налагането на предвидената санкция в размер близък до минималния, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №1184/29.08.2016 год., постановено по АНД № 1209/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него постанови:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №11-01-915/21.03.2016 год. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което Р.Т.Р. *** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300.00 лева на основание чл.77, ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл. 23, ал.2 от ЗСч, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

                                                                                   2.