Р Е Ш Е Н И Е № 349

гр. Стара Загора, 08.12.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря М.П.

и с участието на прокурора М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 348 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора против Решение № 325/14.09.2016 г., постановено по АНД № 1071/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-0284-001123/18.07.2016 г. на началник група в Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено срещу Б.Р.А. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касациони основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба - Б.Р.А. *** чрез процесуалния си представител адв. Колев оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на които моли съда същото да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 16-0284-001123/18.07.2016 г. на началник група в Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено въз основа на АУАН Серия Т № 393958/12.07.2016 г., с което на Б.Р.А., ЕГН **********, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 12.07.2016 г., около 01,10 ч в с. Хаджидимитрово, община Казанлък, на ул. «Розова долина», до № 2, управлява в посока запад-изток лек автомобил «Пежо 307» с рег. № СТ 2808 ВМ, собственост на Венцислав Боянов А., като при извършената му проверка отказва да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и други упойващи вещества, както и да изпълни предписанието за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0037723/12.07.2016 г., който Б.А. отказал да получи и да подпише, удостоверено с подпис на свидетеля Мариян Стоянов.

За да отмени НП, районният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според съда правната квалификация на деянието, за което е наложено административното наказание, не дава яснота относно обстоятелството кой фактически състав от разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е осъществен - по първото или по второто предложение на цитираната законова норма. Съдът е приел липсата на конкретно посочване на изпълнителното деяние за съществено процесуално нарушение, представляващо само по себе си достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.

В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба № 30/ 2001г /. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.2 от Наредба № 30/ 2001г талон за медицинско изследване се издава когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство /ал.1/, както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство /ал.2/.

При тази нормативна уредба е неправилно съдът е приел наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и НП. Действително са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП, при липса на конкретизация на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност – дали е при прилагането на чл. 174, ал.3, предложение първо или предложение второ от ЗДвП. В случая обаче не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което /в съответствие с чл.2, ал.2 от Наредба № 30/ 2001г/ му е издаден талон за медицинско изследване № 0037723, който не съдържа подписа на Б.А. за удостоверяване на връчването, а подпис на свидетел за отказ да бъде получен от водача на МПС. Следователно според административнонаказващия орган А. отказал е да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол по всички възможни начини, т.е. осъществени са и двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Така направената формулировка на административното обвинение обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора.

Основателно е касационното оплакване за постановяване на съдебния акт при съществени процесуални нарушения. Казанлъшкият районен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, вината на дееца и наложеното му наказание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ вр. чл.222, ал.2, т.1от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 325/14.09.2016 г., постановено по АНД № 1071/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.