Р Е Ш Е Н И Е

№350 25.11.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурора: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 352 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х.Г.Х. *** против Решение № 1240/03.10.2016г по а.н.д.№ 674/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №15-1228-000828 от 08.04.2015г, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. С жалбата се претендира частична отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, само в частта досежно първото вменено нарушение, за което е наложена санкция. Не се оспорва извършването на останалите две нарушение. Сочи се, че в обжалваната му част съдебния акт е незаконосъобразен по съображения, относими към основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва приетата от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, като твърди, че не е извършил нарушението, което му се вменява с първото обвинение. Сочи, че на въпросното кръстовище не е налице пешеходна пътека тип „зебра”, а е имало друг вид пешеходна пътека, а към момента на приближаването му не е имало пресичащи хора. Твърди също, че стоял един човек, но той не бил стъпил на пешеходната пътека. Заявява, че е спрян при излизане от кръгово движение и зад него имало автомобил, поради което спрял след около 50м, което разгневило проверяващия полицай. Признава, че не е носил документи.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.Г.Х. против Наказателно постановление № 15-1228-000828 /08.04.2015г на Началник група „ПП” при ОД на МВР – гр. Стара Загора, с което въз основа на АУАН № 15-828 /15.03.2015г на Хр.Х. са наложени следните административни наказания – глоба в размер на 100.00 лв на основание чл.183 ал.5 т.2 ЗДвП; глоба в размер на 10 лв на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Х.Г.Х. като водач на товарен автомобил Мицубиши Л 200 2.5 рег. № СТ2551АР, на 15.03.2015г в 10:50ч в гр.Стара Загора на ул.Георги Байданов на кръстовището с кръгово движение на бул.Славянски управлява в посока запад посочения автомобил като не пропуща пресичаща пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра” пешеходка в посока юг. Не представя СУМПС и контролен талон, както и не представя СРМПС част ІІ. С първото от посочените деяние —непропускане преминаващите пешеходци се сочи виновно нарушена нормата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, с второто — изразено в неносене СУМПС от съответната категория и Контролен талон към него — нормата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, а с третото деяние, изразено в неносене свидетелството за регистрация на МПС, което управлява — разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че административнонаказващия орган правилно и законосъбразно е квалифицирал извършените деяния и е наложил административните наказания. Счита се, че правилно е постановено отделните административни наказания да се изтърпят поотделно. Изложени са доводи за осъществяване на всички обективни и субективни признаци от съставите на административните нарушения. Прието е, че при извършената служебна проверка не са констатирани допуснати процесуални нарушения при издаването на санкционния акт, като същият отговаря изяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за законосъобразност на НП.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лв на водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Задължението на водача е формулирано в чл.119, ал.1 от същия закон, който изисква при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. За възникване на задължението, от тук и за съставомерността на деянието, релевантни са обстоятелствата — наличие на водач на нерелсово ППС, приближаване на същия към пешеходна пътека и наличие на преминаващи през нея пешеходци. В производството пред въззивния съд тези обстоятелства са установени, поради което санкционния акт е потвърден. Фактическите констатации на АУАН не са оборени, а напротив – потвърдени са от гласните доказателства на разпитания като свидетел пред въззивния съд актосъставител Теньо Г. Тенев

Касационният жалбоподател оспорва обстоятелството, че на кръстовището е имало пешеходна пътека тип „зебра“ и сочи, че е имало друг вид пешеходна пътека, а към момента на приближаването му не е имало пресичащи хора. Освен това заявява, че в автомобила е имало и други пътници, които можело да потвърдят тези обстоятелства. Касационната инстанция обаче няма правомощия да установява нови фактически положения и проверява единствено правораздавателната дейност на въззивния съд. В това производство съдът е обвързан с фактическите положения, установени от районния съд. Освен това непълнотата на доказателствата не е касационно основание.

От друга страна според действащото законодателство – чл.64, т.3, б. „а“ и б. „б“ от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, съществуват два вида пешеходни пътеки, а именно: пешеходна пътека М8.1 – очертава се с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя и пешеходна пътека М8.2, която се очертава с две непрекъснати линии напречно на оста на пътя и се използва само на места с регулиране на движението със светлинни сигнали. Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС за пропускане на стъпилите или преминаващи по пешеходната пътека пешеходци, не прави разграничение между вида на пешеходните пътеки, т.е това задължение се отнася при приближаване на всяка пешеходна пътека, независимо от кой вид е тя. Т.е. в случая жалбоподателят виновно е бездействал, при наличие на законово задължение да пропусне пешеходеца, като намали скоростта или спре, независимо от кой вид е била пешеходната пътека, която е приближавал.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348 ал.1 т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 1240/03.10.2016г по а.н.д.№ 674/2016г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.