Решение по Наказателно дело 363/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№371 16.12.2016г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 363 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Р.Г.С., пълномощник на В.И.Г., против Решение № 1217/26.09.2016г по а.н.д.№ 1544/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №15-1228-002942 от 12.10.2015г, издадено от началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Сочи се, че съдебния акт е неправилен по съображения, относими към основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят сочи, че е налице липса на материална компетентност на съставителя на АУАН и на издателя на санкционния акт. Сочи, че е представеното пред въззивната инстанция писмо от Началник Сектор ПП, в което е отразено, че компетентността на актосъставителя е законосъобразна, но писмени доказателства относно това обстоятелство не са представени. Твърди се, че АУАН е съставен от младши автоконтрольор за нарушение на чл.259, ал.1, вр. чл.249 от КЗ /отм./, който се явява некомпетентен орган предвид разпоредбата на чл.320, ал.1 от КЗ, съобразно която в случаите на чл.315, ал.1 и ал.2 АУАН се съставя от длъжностни лица на службите за контрол по ЗДвП. Заявява, че не може по аналогия да се приеме, че чл.259, ал.1, вр. чл.249 от КЗ /отм./ е във връзка с чл.315 от КЗ /отм/. Заявява също, че не е доказана и материалната компетентност на наказващия орган, тъй като по делото е представена Заповед УРИ 349з-1675/13.11.2014г. от чието съдържание е видно, че на Началник Сектор ПП – Иван Димов Манев е делегирана компетентност да издава НП по чл.315, ал.1 и ал.2 и чл.315а от КЗ /отм./, а санкционния акт е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ Твърди, че и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, като не може отново по аналогия да се приеме, че е във връзка с чл.315 от КЗ /отм./, а тази разпоредба съдържа в себе си както административно нарушение, така и санкционна норма. Моли съда за цялостна отмяна на оспорваното решение.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че са налице всички основания решението на Районен съд – Стара Загора да бъде потвърдено. Твърди, че правилно съдът е изменил НП в частта относно размера на наложената глоба, като е намалил този размер от 2000 на 800 лева, предвид влизането в сила на нов КЗ. Заявява, че новата санкционна норма в случая се явява по-благоприятна за нарушителя. Сочи, че безспорно е доказано от извършената проверка, че жалбоподателя не е има сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, а деянието е извършено при условията на повторност, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на адвокат Р.Г.С., пълномощник на В.И.Г., против Наказателно постановление №15-1228-002942 от 12.10.2015г, издадено от началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което въз основа на АУАН №15-2942/19.09.2015г., на В.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 на основание чл.315, ал.2, пр.1-во, вр. чл.315, ал.1, т.1 от КЗ

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че В.И.Г. на 10.09.2015г. в 16:15 часа в гр.Стара Загора на ул.Петър Парчевич №4, след като е паркирал лек автомобил Тойота Авенсис 1.6 с рег.№СТ 4590 АХ, негова собственост, става участник в ПТП. При проверка се установява, че не е сключил задължителна валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката на лекия автомобил, който не е спрян от движение. Нарушението е извършено в условията на повторност – НП 14-1228-002564, влязло в сила на 19.03.2015г. С посоченото деяние се сочи нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, като е наложена „глоба“ на основание чл.315, ал.2, пр.1, вр. чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е изменил посоченото наказателно постановление досежно наложеното наказание. Прието е, че административнонаказващия орган е спазил всички изисквания на императивната разпоредба на чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на санкционния акт. Изложени са доводи за наличие на материална компетентност и за актосъставителя и за издателя на НП. Счита се, че жалбоподателя като собственик на лекия автомобил е имал задължение да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност”, съобразно разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, като за разлика от водачите, законодателят не е въвел за собствениците условие да са управлявали превозното средство, за да е налице съставомерност на деянието. Прието е, че са налице предпоставките за повторност на деянието, тъй като по делото е приложено заверено копие от НП №14-1228-002564/12.11.2014г., с което жалбоподателя е санкциониран за същото такова деяние и това санкциниране е станало преди да е изтекла една година до момента на установяване на процесното нарушение. Поради това въззивния съд е приел, че вмененото нарушение е безспорно установено. Като е взел в предвид, че санкционната норма, посочена в НП е отменена и е налице влязъл в сила нов Кодекс за застраховането, съдът е съобразил, че новата санкционна норма, предвиждаща наказание за собственик на МПС, което не е спряно от движение и не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се явява по-благоприятна норма в сравнение с отменената, поради което е изменил процесното наказателно постановление и е намалил глобата съобразно предвиденото в новата санкционна разпоредба от 2000 на 800 лева.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Разпоредбата на чл.249 от Кодекса за застраховането /отм./ съдържа видовете задължителни застраховки, една от който според т.1 от този текст е „гражданска отговорност“. Чл.259, ал.1, т.1 от същия кодекс предписва задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност“. За неизпълнение на това задължение текста на чл.315, ал.1 от кодекса предвижда наказание „глоба“ в размер от 400 до 600 лева – за физическо лице. Когато пък това задължение не е изпълнено в условията на повторност е предвидена още по тежка санкция, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева (чл.315, ал.2, вр. ал.1, т.1 от КЗ). Следователно, за възникване за задължението по последния текст следва да са налице следните обстоятелства – физическо лице, собственик на не спрян от движение автомобил, който не е сключил договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, като деянието да е извършено преди да е изтекла една година от влизане в сила на наказателно постановление, с което да е наложено наказание от същия вид нарушение, съобразно т.37 от § 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ /отм./. В случая всички тези обстоятелства са установени в производството пред въззивания съд.

Същевременно след извършване на деянието, но преди влизане на наказателното постановление в сила са последвали различни нормативни разпоредби, тъй като от 01.01.2016г. е приет нов Кодекс за застраховането. В разпоредбата на чл.683, ал.2, вр. ал.1, т.1 от този кодекс е предвидено наказание „глоба“ от 800 лева за неизпълнение на задължението от собственик на не спрян от движение автомобил, който при условията на повторност не сключи задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тази разпоредба се явява по-благоприятна за наказаното лице, поради което и въззивният съд, по реда на чл.3, ал.1 от ЗАНН е приложил именно нея, като е изменил санкционния акт и наказанието „глоба“ е намалено от 2000 лева на 800 лева.

В теорията и съдебната практика материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) е разграничена по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл.37, ал.1, б. „а“ ЗАНН) и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН). По аналогичен начин е извършено разграничението за административнонаказващите органи. Това са от една страна ръководителите на ведомствата и организациите и др., на който е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение (чл.47, ал.1, б. „а“ ЗАНН), като те могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерски съвет (чл.47, ал.2 ЗАНН). От друга страна това са длъжностните лица и органите, които са овластени директно от съответния закон или указ (чл.47, ал.1, б. „б“ ЗАНН).

В разглеждания случай е налице материална компетентност и за актосъставителя, и за административнонаказващия орган. В разпоредбата на чл.320, ал.1 от КЗ /отм./ са посочени длъжностните лица от службите за контрол по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), които са компетентни да съставят АУАН по констатирани нарушения по чл.315, ал.1 и ал.2 от този кодекс. Длъжността „младши автоконтрольор“ при ОД на МВР – Стара Загора, заемана от актосъставителя Трифон Трифонов, принадлежи именно към службите за контрол по ЗДвП. Следователно за същият е налице нормативно овластявяване за съставяне на АУАН, което следва от изричната разпоредба на КЗ /отм./. Такъв начин на овластяване е налице и за директора на областната дирекция на МВР – Стара Загора. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.320, ал.2 от КЗ /отм./ наказателните постановления за нарушения по чл.315, ал.1 и ал.2 се издават от директора на областната дирекция „Полиция“. Последният със заповед УРИ:349з-1675-13.11.2014г. е упълномощил съответните длъжностни лица, между които и началниците на групи в сектор Пътна полиция към ОДМВР – Стара Загора, които да издават наказателни постановления по чл.315, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането за нарушения. Именно такава длъжност заема административнонаказващия орган и същият притежава оперативна материална компетентност да издава санкционните актове, свързани с посочените разпоредби на отменения КЗ, тъй като е определен със заповед на ръководителя на ведомството да извършва това.

Във връзка с всичко гореизложено неоснователни се явяват възраженията, изложени в касационната жалба за липса на материална компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган. Действително в АУАН актосъставителя е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, вр. чл.249, ал.1 от КЗ, а разпоредбата на чл.320, ал.1 от КЗ /отм./ сочи изрично, че длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП съставят АУАН само в случаите на чл.315, ал.1 и ал.2 от същия кодекс. Това обстоятелство обаче не води автоматично до материална некомпетенетност на актосъставителя. Това е така, защото в обстоятелствената част на АУАН подробно е описано, че се касае за собственик и ползвател на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, което описание изцяло се субсумира със състава на чл.315 от КЗ /отм./. Поради това и макар актосъставителя да не е изпълнил точно задължението си по чл.42, т.5 от ЗАНН за посочване на законните разпоредби, които са нарушени, то това изискване не следва да се третира нито като съществено нарушение на процесуалните правила, нито като предпоставка за липса на материална компетентност по КЗ /отм./. Очевидно е, че в обстоятелствената част на АУАН актосъставителя подробно и изчерпателно е посочил нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и от това е видно, че се касае именно за нарушение по чл.315 от КЗ /отм./, за който текст е предвидена материална компетентност за съставяне на АУАН от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, какъвто е актосъставителя.

В санкционния акт административнонаказващия орган вече е посочил нормата на основание на която налага административното наказание, а именно чл.315, ал.2, пр.1, вр. чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, а точно за тези текстове му е вменена компетентност да издава наказателни постановления, съобразно разпоредбата на чл.320 от КЗ /отм./ В тази връзка се явяват неоснователни твърденията в касационната жалба, че на административнонаказващия орган е делегирана компетентност да издава наказателни постановления по чл.315, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./, а санкционния акт е за нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от същия кодекс.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 1217/26.09.2016г по а.н.д.№ 1544/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.