Р Е Ш Е Н И Е

 

132                                        26.04.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №93 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №23/09.01.2018г., постановено по АНД №3012/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №17-1228-002858/19.09.2017 год.,  издадено от Началник група към ОД МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с наложена на М.Д.М.  «глоба» в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че на 05.09.2017г. около 04.10.ч в село Бъдеще, по път І-5, на спирка, в посока север управлява собствения си лек автомобил марка «БМВ» с рег. №СТ3917ВН под въздействието на алкохол.  Тестван с техническо средство «Алкотест дрегер» 7510 с Ф.№0025, което с проба №05295 в 04.15ч отчело 0.81 промила алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване, който е изпълнен с резултат от 0.85% промила алкохол. Правното обвинение е за управление на МПС под въздействието на алкохол с конкрентрация в кръвта над 0.8 до 1.2 на хиля включително, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, за което е наложено наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че М. е възразил против резултатите от анализа на кръвната проба и в предвидения срок е поискал повторно изследване на кръвната проба от независима лаборатория – химическа експертиза №375А от 17.10.2017г. Видно от нея в кръвната проба на М. е констатирано 0.62 промила концентрация на алкохол в изследвана кръв. Този резултат се разминава с резултата възприет от административно-наказващия орган, поради което не е налице безспорно установено нарушение на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. По аргмуент от административно наказателната разпоредба на чл.174 ал.1 от ЗДвП е направен извод, че концентрацията на алкохол е съставомерен елемент, който обсулавя и две различни хипотези / по т.1 и т.2 на същия състав/. Съгласно резултата от химическата експериза, изготвена по искане на наказаното лице, деянието се квалифицира по чл.172 ал.1 т.1 от ЗДвП, като обвинението за нарушение на т.2 от същата разпоредба е разколебано и не е безспорно доказано.

С касационната жалба се твърди, че нарушението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта е от значение за определяне размера на наказанието, а освен това повторния химически анализ се извършва по искане на наказаното лице след издаване на наказателното постановление, а по тази причина е невъзможно АНО да вземе предвид неговите резултати. Касае се за един състав на административно нарушение – управление след употреба на алкохол, което е доказано от всички събрани по делото доказателства.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответника М.Д.М. не се явява, представлява се от адвокат Славов, който иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение, тъй като АНО е имал правна възможност също да поиска повторен химически анализ на кръвната проба, но не го е сторил.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По аргумент от чл. 2 и чл.3 на Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС / отменена, считано от 17.09.2017г/, оспорването на резулатата от пробата с техническо средство не е пречка за съставяне на АУАН, но изисква издаване на талон за медицинско изследване на кръвта. По силата на чл. 3 ал.2 от същата Наредба, при съставяне на АУАН с констатация за концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хлияда задължително се попълва и талон за медицинско изследване, чиито резултати се взимат предвид при издаване на НП. Съгласно чл.20 от Наредбата, АНО има възможност, но не и задължение да поиска повторно извършване на изследването, като уличеното в административно нарушение или престъпление лице има същото право, но в седмодневен срок от връчване на НП или от повдигане на обвинение за престъпление по чл.343б от НК. Следователно повторното изследване е процесуална възможност за проверка и потвърждаване на резултатите от химическия анализ на кръвта, с която разполагат и двете страни в административно наказателното производство, но както се посочи се касае за права, не и за задължения. Нито ЗДвП, нито Наредбата изискват задължително от АНО да се съобрази с резултатите от повторното изследване на кръвта, въпреки че същите имат доказателствена стойност по отношение концентрацията на алкохол в кръвта. Концентрацията на алкохол е факт с доказателствено значение за главния съставомерен елемент – управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта. В тази връзка следва да се каже, че състава на административното нарушение се съдържа в чл.174 ал.1 от ЗДвП, а  т.1 и т.2 определят само различен размер на наказанието в зависимост от промилите алкохол, но не и две форми на същото деяние. Съгласно чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ал.1 от ЗДвП,  Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:  1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;   2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В настоящия случай резултата от повторното изследване разрешава противоречивите стойности на концентрацията, установени от техническото средство и първия химичен анализ, поради което именно той следва да бъде съобразен от съда при проверка законосъобразността на наказателното постановление, изискваща и проверка за съответствие на размера на наказанието с тежестта на нарушението. При установено несъответствие е налице основание за изменение на НП в частта му досежно размера или вида на наложеното наказание.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №23/09.01.2018 год., постановено по АНД №3012/2017 год. по описа на  Районен съд  Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ИЗМЕНЯ НП №17-1228-002858/19.09.2017г. на Началник група, сектор ПП при ОД МВР Стара Загора като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ от 1000лв./хиляда/ на 500/петстотин/лв. и размера на  лишаването от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца на 6 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                    

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                

                                                                                             2.