Р Е Ш Е Н И Е

 

242                                  13.06.2018 год                 гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                        Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                              Членове:ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                 

                                                                               РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА дело 224 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Т.Т. против Решение № 95/12.03.2018 год., постановено по АНД № 88/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №F329340/02.11.2017 год. издадено от Заместник директор ТД на НАП – гр. Пловдив с наложено на М.Т.Б. административно наказание „ глоба” в размер  на 200.00 лв. на основание чл.74, ал.1, предл. второ от Закона за счетоводството. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на ЗАНН и на ЗСЧ и се иска от съда да бъде отменено като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление. Изложени са аргументи в касационната жалба, че съгласно чл.38, ал.1 вр. с ал.4 от ЗСЧ,  всички предприятия - търговци публикуват годишният финансов отчет в търговския регистър до 30.06. на годината, следваща отчетния период. Микро и малките предприятия не са освободени от задължението за съставяне на годишен финансов отчет, а само от изискването за обявяване в търговския регистър на отделни елементи от него. Съгласно чл.38, ал.4 от ЗСч малките предприятия, които не подлежат на задължителен финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и доклади за дейността. Не осъществяването на стопанска дейност не освобождава предприятието от задължението му да публикува ГФО, а на основание чл.38, ал.4 от Закона за счетоводството същият е със съкратено съдържание.Релевиряа доводи, че в случая не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3 ал.2 от ЗАНН. В влезлите в сила промени в Закона за счетоводството именно - чл. 38,ал.9 според която норма предприятия, който не са осъществявали дейност през отчетния период са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се публикува в търговския регистър по 31март на следващата годинаОт горното следвало, че задължението за публикуване на ГФО се било трансформирало в задължение за публикуване на декларация . Изразено е несъгласие и с извода на съда за наличието на маловажен случай.. Направено е искане за отмяна на решението е постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

 

Ответникът по касационната жалба М.Т.Б., се явява лично и в писменото си становище и в с.з. оспорва касационната жалба, като неоснователна, като твърди, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с приложимите правни норми.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Казанлък.

 

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНХД №88/2018 год. на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

 

 Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Районният съд Казанлък е отменил обжалваното наказателно постановление №F329340/02.11.2017 год. издадено от Заместник директор ТД на НАП гр. Пловдив с наложено на М.Т.Б. административно наказание” глоба” в размер на 200.00 лв. на основание чл.74, ал.1, предл. второ от Закона за счетоводството за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. От фактическа страна е прието от наказващият орган, че М.Т.Б., в качеството си на управител на „ Баеви” ООД – предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговският закон, като е било длъжен,  не е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016 год., като не го е заявил за вписване и представило за обявяване в Търговският регистър при Агенцията по вписванията в законоустановеният срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2017 год.. Търговското предприятие не е извършвало дейност през отчетния период 2016 год., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№244351700445020/23.03.2017 год. Съгласно данните в част четвърта от посочената декларация нетните приходи от продажби през 2016 год. са в размер на 0.00 лв. Към датата на съставяне на АУАН, ГФО на дружеството за 2016 год.  е заявен за вписване и  е представен за обявяване в Търговският регистър към Агенцията по вписванията на 29.08.2017 г.. Нарушението е извършено на 01.07.2016 год., установено е на 19.07.2017 год. – датата, на която НАП е уведомена от АП.

 

За да отмени наказателното постановление Районен съд Казанлък е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е повдигнато административно наказателно обвинение Не е уважил възражението му, че липсата на търговска дейност го освобождава от задължение да публикува ГФО в ТР. Но е приел, че в случая   е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като публикуването на  ГФО в ТР от дружеството  е извършено с два месеца закъснение и с оглед на засегнатите обществени отношения – финансовите интереси на държавата . Но бил налице по-благоприятен закон тъй като с промените на ЗСч/ чл. 39 алинея от 1 до 8 /  отпадат задълженията за предприятия, които не са развивали дейност за отчетния период да публикуват ГФО.

Районният съд Казанлък не е допуснал релевираните в касационната жалба нарушения на материалния закон и решението му е правилно по своя краен резултат. Настоящата съдебна инстанция намира, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН за освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, поради факта, че дружеството не е извършвало търговска дейност и с публикуването на ГФО в част счетоводен баланс не би се постигнала целта на задължението за публикуване, нито бездействието да се заяви ГФО за публикуване накърнява охранявания от същото задължение обществен интерес. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН е следвало да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е извършвало никаква дейност и не е отчело нито приходи, нито разходи за дейността си през 2016 година, което се установява и от подадената от него Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Всъщност публикуването на ГФО за търговците има за цел да регулира пазарните отношения между тях и всеки от тях да има информация относно финасовото сътояние на съконтрахента Фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч, поради което е не следва да се приема извода на наказващият орган за липса на основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Аргумент в подкрепа на горното е законодателната промяна от 2018 г.  от 01.01.2018 год. Разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗСч е изменена и на основание т.2 предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период са освободени от задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, като обстоятелство за неосъществяване на дейност, се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Аргумент , че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е факта, че законодателят е предвидил с публикуваните промени, че това деяние – непубликуване на ГФО е с по- ниска степен на обществена опасност за предприятия, които не осъществяват дейност за отчетния период  и го е трансформирал в задължение да се публикува в ТР еденствено декларация за  тези вид дружества. В отговор на наведените оплаквания за неправилно приложение на ЗАНН следва да се каже, че действително при издаване на наказателното постановление не е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч в относимата към 01.07.2017 год. редакция всички търговци ключително и онези, които не са извършвали дейност, са длъжни да публикуват ГФО. Съобразената от въззивния съд разпоредба на чл.38, ал.4 от ЗСч касае съдържанието на ГФО, което не може да бъде обсъждано при неизпълнение на задължението за неговото публикуване.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 95/12.03.2018 год., постановено по АНД № 88/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №F329340/02.11.2017 год. издадено от Заместник директор ТД на НАП – гр. Пловдив

 

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

            

                                                                                             2.