Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  434

 

       гр. Стара Загора,26.11.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Минка Петкова

и с участието на прокурора  Петко Георгиев

 

като разгледа докладваното от  съдия  И. ЯНКОВА к.а.н. дело № 420 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Г.И.С. *** против Решение № 202/06.06.2018 г. по АНД № 377/2018 г. по описа на Районен съд  Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0284-003825 от 06.03.2018 г.,  издадено от Началник РУП към ОД на МВР гр. Стара Загора,РУ Казанлък с което са му наложени  следните административни наказания: «глоба» в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП  за нарушение на разпоредбата на 147,ал.1 от ЗДвП, «глоба» в размер на 100 лева на основание чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата н 150а, ал.1 от ЗДвП и  «глоба» в размер на 100 лв. на основание чл. 177 ал.1, т. 4 , предложение 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 5,ал.3,т. 2 от ЗДвП от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила -  касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Релевира доводи, че установената от районния съд фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства,   в този смисъл първоинстанционното решение е необосновано  

Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено  искане за отмяна на решението  и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – РУ гр. Казанлък, към  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по  касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество се явява  основателна

 

  Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е Наказателно постановление /НП/17-0284-003825 от 06.03.2018 г.,  издадено от Началник РУП към ОД на МВР гр. Стара Загора,РУ Казанлък, въз основа на АУАН № серия Т 798765 /22.11.2017 г., с което НП на Г.И.С. ***, ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: : «глоба» в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП  за нарушение на разпоредбата на 147,ал.1 от ЗДвП, «глоба» в размер на 100 лева на основание чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата н 150а, ал.1 от ЗДвП и  «глоба» в размер на 100 лв. на основание чл. 177 ал.1, т. 4 , предложение 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 5,ал.3,т. 2 от ЗДвП от ЗДвП Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 22.11.2017г. в 15,30 ч. в гр. Павел Баня по улица « Пейо Яворов» до № 8 в посока изток – запад С. управлява МПС – лек автомобил « ВАЗ» 21011 с рег. № ******, собственост на ХР. М. Д., като управлява МПС , което не е представено за ГТП за 2017 г. Водачът не притежана съответното свидетелство за управление на МПС, същото е отнето по администратшивен ред  с издаване на ЗППАМ № 17-0284-000385 от 17.07.2017 г. Лицето управлява МПС с рег.№ ******, което е спряно от дивжение , без ГО, за което е издадена ЗППАМ № 17-0284-000386 от 17.10.2017 година. 

    Районният съд е потвърдил НП  поради неговата формална и правна изрядност . Приел е , че НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Според мотивите на съда от събраните по делото писмени доказателства се установявало извършване на деянията, за които е повдигнато административно наказателно обвинение.

Административните наказания били точно фиксирани  и правилно определени от АНО.

   

 Решението на Районния съд гр. Казанлък е постановено в нарушение  на приложимите правни норми.

     

По отношение на нарушението описано в т. 1 от НП касационната инстанция намира следното:

Ст. 1 от НП касаторът е санкциониран за това, че при извършената на 22.11. 17 г. проверка от контролните органи на МВР, същите установили, че Г.И.  С. управлява ППС, което не е представено на технически преглед за 2017 г., съставляващо нарушение на разпоредбата на чл. 147,ал.1 от ЗДвП.  Въззивният съд е приел така описаното нарушение за доказано.

Касационният състав на съда намира, че в тази част решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Годишният технически преглед на ППС е уреден в ЗДвП и Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в които нормативни актове не са установени задължения за контролните органи да следят, респективно да отбелязват в съставените от тях актове и НП до коя дата е следвало всеки един от автомобилите да премине годишен технически преглед. Достатъчно е контролните органи при извършване на проверка въз основа на представените от водачите документи да констатират изпълнението или не на задължението, както е станало в случая.

 Отговорността на С. е била ангажирана за нарушение на чл. 147,ал.1 от ЗДвП. и в съставения АУАН и съответно в издаденото въз основа на него наказателно постановление е възприета една и съща фактическа обстановка-автомобилът не е представен на ГТП. Според данните от делото автомобилът е собственост на ХР. Д.,  а С., на който е ангажирана отговорността за управление на МПС, непреминало ГТП, е бил ползвател, управлявал е същото по време на проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 147,ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета,с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Специалният състав на чл. 181,т.1 от ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна отговорност за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай, С. не е собственик на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС. Освен изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147,ал.1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл. 147,ал.1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147,ал.1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС. Поради което съдът намира , че решението , в тази му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон  и в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

 

                                                                                                                       По отношение на нарушението описано,  в т. 2 от НП касационната инстанция намира следното 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Административно наказателното обвинение в АУАН е повдигнато  за това , че водачът не притежава СУМ. С НП С. е санкциониран, че  управлява МПС, след като същото му е отнето временно по административен ред От горното следва, че според изложеното в обстоятелствената част на АУАН водачът е обвинен за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП,   според която " Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4". Този текст визира "неправоспособни водачи", т.е. такива които никога не са придобивали правоспособност, какъвто не е случая. С оспореното НП С. е наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 150а,ал.1 от ЗДвП  В нея е въведено позитивното правило за поведение на водачите: " За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство , в  това число същото да не отнето временно по административен ред или да не е с изтекъл срок на валидност , каквито за измененията на нормата на чл. 150а,ал.1 от ЗДВ / в сила от 03.01.2018 година/. Това несъответствие между повдигнатото обвинение с АУАН и НП нарушава правото на защита на лицето. От формулировката на административното обвинение не е ясно дали актосъставителят е възприел факта, че С. има валидно СУМПС, което му е временно отнето по административен път .  Това противоречие между АУАН и НП е съществено и поставя в невъзможност нарушителя да разбере кое от двете нарушение е извършил това по чл. 150 от ЗДвП или такова по чл. 150а,ал.1 от същия зако и е основание за отмяна на НП, в тази му част..

По отношение на нарушението по т. 3 от наказателното постановление.

 В АУАН административното обвинение на С. е повдигнато за това не представя СУМПС част втора, като актосъставителят е посочил  че той е осъществил състава на чл. 100,ал.1, т.1 от ЗДвП Нормата на чл. 100, ал.1 от ЗДП вменява в задължение на водача на моторно превозно средство да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него и по точка 2 . свидетелство за регистрация на МПС. При тази законова регламентация е видно, че актосъставителял е подвигнал обвинение за неносене на документ . В НП С. е санкциониран за съвсем различно нарушение по чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП а именно управление на МПС, което е спряно от движение.

В правната теория се приема, че функциите на съставеният акт са констатираща, обвинителна и сезираща. От тук следва, че към момента на съставяне на АУАН не може да се очаква да са станали известни и събрани всички доказателства, които имат значение за изясняване на обективната истина. Действия, насочени към изясняване на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване могат и следва да се извършват не само преди съставяне на акта, а и по-късно, както от актосъставителя - до момента на изпращане на административнонаказателната преписка на наказващия орган по реда начл 44,ал. 2 от ЗАНН, така и от самия орган - до момента на произнасянето му с окончателен правоохранителен акт при упражняване правомощията му по чл. 52 ,ал. 4 от ЗАНН. За да се състави АУАН е достатъчно да са налице данни за признаците на нарушението и данни за личността на нарушителя, а не категорични доказателства за извършено нарушение. Затова и законодателят е въвел краткия тримесечен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, ръководейки се от принципа за бързина на административнонаказателното производство без да ограничава правото на актосъставителя и административнонаказващия орган да събират доказателства за нарушението, нарушителя и вината му и след съставяне на АУАН до издаване на наказателното постановление. АНО вместо да прекрати производството пред себе си и да изпрати административно наказателната преписка на акосъставителя да повдигне обвинение по приетата от АНО разпоредба от ЗДвП , той е извзел функциите му, което е недопустимо.Нарушителят следва да се защитава по обвинение, което не му е предявено  по съответния ред .Това нарушение е съществено и също е основание за отмяна на НП,като незаконосъобразно

С оглед изложените съображения съдът намира, че  са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено,като незаконосъобразно  ведно с оспореното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от  АПК ,     Старозагорският административен съд

 

                       Р     Е     Ш     И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 202/06.06.2018 г. по АНД № 377/2018 г. по описа на Районен съд  Казанлък ,  КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

 

 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление /НП/ № 17-0284-003825 от 06.03.2018 г.,  издадено от Началник РУП към ОД на МВР гр. Стара Загора,РУ Казанлък,  с което на  Г.И.С. ***  са  наложени  следните административни наказания: «глоба» в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП  за нарушение на разпоредбата на 147,ал.1 от ЗДвп, «глоба» в размер на 100 лева на основание чл. 177,ал.1,т.2от ЗДвП за нарушение на разпоредбата н 150а, ал.1 от ЗДвП и  «глоба» в размер на 100 лв. на основание чл. 177 ал.1, т. 4 , предложение 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 5,ал.3,т. 2 от ЗДвП от ЗДвП., като незаконосъобразно.  

     Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

            

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                           

 

                                                                                   2.