Р Е Ш Е Н И Е

№ 12.02.2021г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Нейка Тенева

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №395 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба Комисия за защита на потребителите против Решение №260043/07.10.2020г, постановено по АНД №706/2020г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №К-0048343/30.04.2020г. издадено от Директора на КЗП РД Пловдив с наложена на „АРАЙС“ ООД ЕИК 102118755 гр. Бургас, имуществена санкция в размер на 1000лв на основание чл.208 от Закона за туризма и за нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма, за това че към 16.01.2020г дружеството предоставя туристически услуги / нощувки и балнеопакети срещу заплащане/ в хотел „Милениум“, град Павел баня, ул. „Чудомир“ №3, по силата на издадено удостоверение за категория две звезди, който не отговаря на конкретно посочени фактически и правни изисквания на Наредбата за изискванията към местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. С това – с предоставянето на туристически услуги в обекта, който не отговаря на изискванията на Наредбата, дружеството като извършващо дейност „хотелиерство“ е нарушило чл.114 т.2 от Закона за туризма, което е наказуемо административно нарушение по чл.208 от същия закон с имуществена санкция за юридическите лица.

За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че при повдигане на административното обвинение е допусната непълнота по отношение на правната квалификация на фактите, тъй като не са посочени конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, а нормата на чл. 114 т.2 от Закона за туризма е бланкетна. Според въззивния съд е налице и противоречие между фактическо и правно обвинение, тъй като фактите, определени като нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма, чието извършване е установено по делото, не се наказва с административното наказание, предвидено в чл.208 от ЗТ. Доводите в подкрепа на тази теза са, че административно наказателния състав на чл.208 от Закона за туризма е конкретен и съдържа различно съставомерно деяние от онова, което нарушава чл.114 т.2 от същия закон.

С касационната жалба се твърди, че материалния закон е приложен неправилно и се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление. Поддържа се тезата, че видно от текста на АУАН и на НП всеки вменен на дружеството факт е подведен под съответния текст на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на чл.121 ал.5 от ЗТ, с което е изпълнено условието на чл. 57 т.6 от ЗАНН. Твърди се, че описаните факти сочат на извършено нарушение точно на чл.114 т.2 от Закона за туризма, тъй като правната норма изисква от лицата ,извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3 ал.2 т.1,2,3 да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория, съгласно наредба по чл.121 ал.5 от Закона за туризма, а чл.208 от същия закон обявява за наказуемо деянието, състоящо се в предоставяне на туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория. Следователно изпълнителното деяние, описано в чл.208 от Закона за туризма напълно съответства на поведение, което е в противоречие с вмененото в чл.114 т.2 от закона задължение за посочените отговорни правни субекти. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Ответника „АРАЙС“ ЕООД гр. Бургас, чрез процесуалния си представител – редовно упълномощен адвокат, е представил писмено възражение против касационната жалба като твърди, че касационната жалба е недопустима, тъй като страна в първоинстанционното производство е административно наказващия орган, а касатор РД Пловдив на КЗП, която не е участвала по делото. По същество се поддържа тезата, че правилно РС Казанлък е приложил материалния закон като е приел, че чл.208 от ЗТ не съдържа състав на нарушение на задължението по чл.114 т.2 от същия закон. Иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като се присъдят разноските по делото, съгласно представен списък.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде уважена.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

В производството пред РС Казанлък е призована за участие РД – Пловдив на КЗП гр София, поради което възражението на ответника по касация е изцяло неоснователно. Съгласно чл. 114 т.2 от Закона за туризма, лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 от същия закон. По силата на чл.208 от Закона за туризма на хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Изпълнителното деяние се състои в предоставяне на туристически услуги, а фактическите обстоятелства, които го определят като административно нарушение са следните: мястото на действието – категоризиран туристически обект и факти, сочещи на извод, че тези услуги са несъответни на изискванията на определената категория на обекта. Категорията на мястото, където се извършват услугите сочи на достигнати изисквания за тяхното качество, поради което задължението по чл.114 т.2 от Закона за туризма е за предоставяне на услуги – същото действие като описаното в чл.208 от ЗТ, в туристически обект, който отговаря на изискванията за присъдената му категория, съгласно наредбата по чл.121 ал.5 от закона. Съответствието на обекта с изискванията на присъдената му категория гарантира, че туристическите услуги се предоставят в изпълнение на задължението по чл.114 т.2 от ЗТ. Оттук фактите, които определят туристическите услуги като несъответни на изискванията на определената категория по смисъла на чл.208 от ЗТ, могат да бъдат само онези, които представляват изисквания по Наредбата за присвоената му категория. Задължението за извършване на хотелиерство и/или ресторантьорство е за предоставяне на тези услуги в място, което съответства на признатата им категория, а административното нарушение, което е формално по своя състав, се извършва, чрез действие – предоставяне на услугите в място, което не съответства на признатата категория, поради което поведението на задължения субект се определя правно като административно нарушение по чл.208 от ЗТ. Правната норма е една и се извлича от задължаващата разпоредба на чл.114 т.2 от ЗТ и административно наказателната на чл.208 от същия закон. Разпоредбата на чл.114 т.2 от ЗТ е задължаваща – предписва поведението, а в чл.208 от ЗТ се съдържа диспозицията – отклонението от предписаното поведение и предвидената санкция – имуществена за юридическите лица и едноличните търговци. Възможна е законодателна техника, при която липсва задължаваща или забраняваща отделна разпоредба, а задължението, съответно забраната се извеждат от предвидената санкция за осъществяване на описаното в диспозицията деяние, но настоящия случай не е такъв. Единствената разлика в текста на двете разпоредби – задължаващата, посочена като нарушена и административно наказателната, се състои в използвания от законодателя подход да постави задължение за предоставяне на услуги в обекти, които съответстват на определената категория, а когато това условие не е изпълнено, действието по предоставяне на услугите се счита като несъответно на изискванията на категорията, присвоена на обекта. Извода, който следва е, че туристическите услуги трябва да съответстват на изискванията на присвоената на обекта категория. За смисъла на правната норма, съдържаща се в чл.114 т.2 от ЗТ сочи и изискването на видно място да е поставена табела с присвоената на обекта категория, за да бъдат информирани потребителите за качеството на туристическата услуга. Предвид установения брой и вид несъответствия, сочещи на липса на достъпна среда за хора с увреждания и твърденията на управителя, че те могат да ползват друг хотел, но по-висока категория, собственост на същото дружество, случаят не може да бъде определен като маловажен.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №260043/07.10.2020г., постановено по АНД №706/2020г. по описа на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НП №К-0048343/30.04.2020г издадено от Директора на КЗП РД – Пловдив.

ОСЪЖДА „АРАЙС“ ЕООД ЕИК 102118755 гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ №7 да заплати на Комисията за защита на потребителите гр. София сумата от 80лв / осемдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.